Учени смятат, че са открили нашия „мозъчен GPS“, който ни помага да не се губим в света около нас

За да поддържат правилната ориентация на тялото ни, мозъците ни извършват впечатляващи изчисления, които проследяват тялото ни чрез мисловна карта на заобикалящата ни среда.

Макар, че много изследвания са съсредоточени върху картата, малко са успели да определят как неврологичните ни проводници следят за нашата ориентация в нея.

Екип от изследователи от Бирмингамския университет в Обединеното кралство и Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“ в Германия е идентифицирал характерна мозъчна активност, която описва един вид „невронен компас“, с надеждата да разберем как намираме пътя си в света.

Дори и най-малките грешки по отношение на посоката, в която се движи тялото ни и това, накъде гледаме могат да доведат до проблеми, независимо дали става дума за преминаване през врата или за шофиране на автомобил. Проучването може да послужи и за изследване на невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер.

В два отделни учените карат 52-ма здрави доброволци да ориентират главите и очите си по различни начини, докато следят мозъчните сигнали чрез електроенцефалограми (ЕЕГ), свързани към скалпа и записват движенията им с проследяване на движението.

Допълнителни тестове са проведени с 10 доброволци, на които вече са поставени електроди в черепа, например при епилепсия. Това даде възможност на екипа да разгледа още по-отблизо областите на мозъка, които се активират при движение на главата и очите.

Като отчитат влиянието на мускулните движения и сетивните въздействия върху нервната дейност, изследователите установяват, че областите в медиалния темпорален лоб (участващи в паметта), париеталната кора (участващи в свързването на постъпващата информация) и парахипокампуса (участващи в разпознаването на места) имат значителен принос за нашия „невронен компас“ (GPS).

„Няколко отделни области са настроени на промените в ъгъла на главата, включително париеталния лоб и парахипокампуса. Идентифицирахме сигнатура, настроена към текущия ъгъл на главата, която се разграничава от сензорните данни и мускулната активност.“

обясняват изследователите в статията си

Сигналите в тези части на мозъка се изпращат непосредствено преди движението на главата, което предполага, че те играят решаваща роля за това да ни накарат да се насочим по необходимия начин и да се уверим, че не губим представа къде се намираме в околната среда.

С по-доброто разбиране на начина, по който мозъкът управлява телата ни, може би ще успеем да предотвратим разрушаването на тази част от нервната верига. Екипът, провел изследванията също така предполага, че изследванията в областта на навигационните технологии също могат да бъдат от полза.

Новите открития са интересни и в контекста на нарастващата ни зависимост от използването на технологии за ориентиране.

Изследването е публикувано в Nature Human Behaviour.