Учени случайно завързаха най-малкия и най-тесния възел в историята, като изпревариха първото място в Книгата на рекордите на Гинес. Забележителната микроскопична плетеница съдържа само 54 атома, които се усукват три пъти в преплетена примка, наречена „трилистник“ без свободни краища.
Тази форма е най-простата от нетривиалните възли и е от основно значение за математическата теория на възлите
През 2020 година химици в Китай обучават верига от 69 атома да се пресече три пъти през себе си, за да образува „трилистник“. Сега изследователи от Университета на Западно Онтарио в Канада и Китайската академия на науките обединиха усилията си и подобриха този рекорд.
С намаляването на съотношението между атомите и „обратните кръстосвания“, силата на молекулярния възел става все по-силна. Възелът, създаден през 2020 година е с коефициент на пресичане (BCR) от 23.
Сегашният възел е с коефициент BCR 18.
Неотдавнашното постижение доближава експертите повече от всякога до микроскопичните възли. Те се образуват естествено в ДНК, РНК и различни протеини в телата ни. Нещо повече, разбирането на начина, по който се образува най-новият възел може да помогне на учените да създадат по-добри пластмаси и полимери.
Подобно на много други научни открития, и това е щастлива случайност. Химикът Ричард Пуддефат разказва на Алекс Уилкинс в New Scientist как се е случило това случайно събитие.
Пудефат и колегите му са работили в лабораторията по създаването на метални ацетилиди. Te представляват алкини (вид въглеводороди) с премахнат водород в края. Този краен продукт е изключително полезен, тъй като може да помогне на учените да извършват органични химични реакции.
При свързването на златен ацетилид с друга въглеродна структура, наречена дифосфинов лиганд, екипът неочаквано създава възел от вместо златна верига или катенан.
От 1989 година насам химиците се опитват да завържат молекулни възли, като насочват спираловидните вериги в желаната структура с помощта на метални йони.
Когато тези метални йони бъдат отстранени в края на процеса, възелът не може да бъде развързан.
„Това е доста сложна система и честно казано, не знаем как се случва.“
казва Пуддефат, който работи в Университета на Западно Онтарио
Той и колегите му се надяват, че техният възел ще „осигури силна мотивация за преследване на подобни и дори по-здрави структури“ в бъдеще.
Изследването е публикувано в Nature Communications.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
