Ядрен взрив за защита на Земята от астероид може да е по-безопасен, отколкото се смяташе досега

Ново проучване предлага свеж поглед върху една от най-обсъжданите идеи за планетарна защита – възможността за използване на ядрена експлозия за отклоняване на астероид, който заплашва Земята. Учени от Оксфордския университет и Outer Solar System Company (OuSoCo) проведоха уникален експеримент, който показва, че астероидите могат да издържат на много по-силно въздействие, отколкото се смяташе досега.

Проблемът с ядрения удар е, че винаги съществува риск големият астероид да се разпадне на много по-малки, но не по-малко опасни части, които биха били много по-трудни за проследяване. В новото проучване се съобщава, че методът на „ядрено отклоняване“ може да се окаже по-безопасен и по-надежден от други видове удари по астероида.

В експеримента изследователите използват проба от железния метеорит Campo del Cielo, като я излагат на мощни протонни лъчи в съоръжението HiRadMat в Големия адронен колайдер в ЦЕРН. Пробата е изложена на импулси с различна интензивност, а деформацията е наблюдавана в реално време с помощта на температурни сензори и лазерна виброметрия.

Резултатите бяха изненадващи: при екстремно натоварване материалът първо омеква, след това проявява ефект на амортизация, а след това се втвъртява, увеличавайки якостта си 2,5 пъти на микроскопично ниво. Това поведение се обяснява със зависимостта от скоростта на натоварване: колкото по-бърз е ударът, толкова по-добре астероидът разсейва енергията.

Получените данни показват, че ядрена експлозия на известно разстояние от повърхността на астероида, особено ако е той се състои от желязо вероятно ще остави обекта непокътнат и няма да го фрагментира. Подобен сценарий значително увеличава шансовете за успешно отклоняване на траекторията, без да се създаде „дъжд“ от отломки, които биха могли да паднат на Земята.

По-рано се смяташе, че ядреният вариант е твърде рискован именно заради възможното раздробяване, но новата симулация показва обратното – материалът на астероида се адаптира към удара и става по-здрав.

Въпреки че резултатите са обещаващи, учените подчертават: експериментът е проведен върху еднороден железен образец, докато истинските астероиди често са с разнороден състав. При скалисти или смесени тела поведението може да е различно, така че са необходими допълнителни изследвания. Въпреки това откритието засилва увереността, че техниката за ядрено отклонение може да бъде важен инструмент за планетарна защита в случай на откриване на заплаха с малко свободно време, допълвайки подходи като кинетичния удар, който вече е тестван от НАСА в мисията DART.

Експериментът е важен и поради липсата на надеждни модели: в зависимост от нивото на изследване на ударения обект (от микроскопично до макроскопично) показанията на моделите се различават седем пъти. При такива първоначални данни спасяването на Земята от опасен астероид е като игра на руска рулетка. Експериментите с различни състави на астероиди в съоръжението в ЦЕРН позволяват да се съберат фактите, за да се изградят най-точните модели, така че ако все пак се отклонява астероид, ясно да се разбират последствията.