Northrop Tacit Blue – Това ли е най-странният самолет, произвеждан някога?

Northrop Tacit Blue вероятно е един от най-отличителните и необичайно изглеждащи стелт самолети, които са били създадени някога. Обикновено думата „стелт“ за самолет предизвиква представа за зловещ, но елегантен, футуристичен модел с черно покритие. Tacit Blue, от друга страна, се отличава с комичен, кутиеобразен дизайн, който изненадващо доведе до няколко осмиващи прякора.

Tacit Blue е конструиран от Northrop като стелт-самолет, който е предназначен да се рее над вражески позиции и да предава на живо информация за тяхното движение в командния център – като същевременно остава невидим за радарите. Като такъв Tacit Blue съдържа мощна радарна система, която може да предоставя данни за движенията на врага, които според официалната информация са толкова подробни, че почти могат да открият вида на превозните средства на 10 км под тях.

Построен е само един годен за полети екземпляр от Tacit Blue – той се оказва един от най-усъвършенстваните стелт самолети, които някога са били разкривани пред обществеността. При това и до днес някои аспекти на конструкцията му остават засекретени.

Произход

През 70-те години на миналия век секцията на Агенцията за перспективни изследователски проекти в областта на отбраната (DARPA) към Министерството на отбраната на САЩ започва изпробването на технологията за самолети стелт.

Целта е да се направи крачка напред в сравнение с шпионските самолети като Lockheed SR-71 Blackbird, които разчитат на скоростта и височинните си способности за наблюдение и фотографиране на вражеска територия. Вместо това DARPA се стреми да разработи самолети, които по същество да бъдат невидими за вражеските радари. DARPA предлоага финансова подкрепа и договори на производителите на самолети за създаване на разработки и проекти за стелт самолети.

Значителен пробив в изследванията настъпва, когато през 1977 г. Lockheed представя програмата Have Blue на ранна концепция за стелт.

Той извършва първия си полет през същата година и показа, че създаването на ефективен стелт изтребител е възможно. Неговата ъглова конструкция и геометрична форма му помагат да избегне откриването на радари и да отклони електромагнитните вълни в различни посоки от самолета.

Впоследствие концепцията Have Blue получава повече субсидии за финансиране от DARPA и е разработена в платформата на стелт изтребителя Lockheed F-117, който влиза в експлоатация във военновъздушните сили на САЩ през 1983 г. През 1976 г. DARPA предоставя отделна безвъзмездна помощ и на Northrop, за да създаде свой собствен проект за сравнение.

Първоначално Northrop нарича планирания си прототип Battlefield Surveillance Aircraft-Experimental (BSAX) и той е в основата на това, което ще се превърне в Tacit Blue.

Разработване

Инженерният екип на Northrop се стреми да спази две изисквания при изготвянето на плановете за новия самолет. Първото е да се изпълни заданието на DARPA, като се създаде ефективен разузнавателен самолет „стелт“, който да може да кръжи с ниска скорост в близост до зоната на бойните действия, като остава незабелязан от врага. Втората задача е била новият самолет да се проектира около голям радар със странична обзорна решетка (SLAR).

Той е предназначен за използване срещу масирани съветски бронирани атаки в райони като Фулденския пролом, където може да се рее над него и да сканира движението под него, изпращайки данни в реално време обратно в командния център. Целта на Northrop е да разработи самолет, който да може да лети на височина около 25 000-30 000 фута с относително ниска скорост над мястото на битката или вражеска територия, като избягва откриване.

Ако бъде усъвършенстван, това ще бъде изключително мощен инструмент за всяка армия. Други разузнавателни платформи, като сателити или SR-71, прелитат над зоната на интерес с висока скорост, като правят бързи снимки по време на краткото си прелитане над нея. Това оставя големи празнини от данни, които биха могли да съдържат важна информация.

От друга страна, платформа като тази, която Нортроп планира с Tacit Blue, ще може да се намира директно над врага, напълно невидима за радарите, предавайки в продължение на часове информация за движението му. Няколко самолета биха могли да работят заедно, за да поддържат тази информация.

Плановете за SLAR на Tacit следват противоположна тенденция на съществуващите проекти на самолети. Обикновено радарната система не се разработва като централен елемент на самолета, а трябва да се проектира така, че да отговаря на ограниченията на пространството и теглото на отделния самолет. Инженерите, работещи по Tacit Blue, обаче проектират самолета около радара като централен компонент и защитават него и екипажа от вражеските радари.

Инженерите и дизайнерите продължават да експериментират с различни идеи за тялото и аеродинамичните качества на Tacit Blue около радара, преди да създадат работеща концептуална идея чрез различни чертежи и концептуални модели. В резултат на окончателната идея са създадени много от отличителните характеристики на самолета.

Крайният резултат

Tacit Blue има необичайна форма на планера с неравномерни пропорции, за да може да се разположи радарът. Поради това трябва да се намерят нови конструктивни решения, за да може самолетът да се задържи във въздуха. Крилата са с общ размах малко над 48 фута и използваха дизайн на крилото Clark Y от 30-те години на миналия век. Той е използван от Hawker Hurricane и от нестандартния дизайн на Spirit of St Louis. Инженерите на Нортроп избират конфигурацията на крилата Clark Y заради тяхната ефективност при работа с ниска скорост и добра издръжливост; идеална за ролята на Tacit Blue като самолет за наблюдение „стелт“.

Кутиеобразният фюзелаж на самолета с неговите малки крила довежда до много хумористични прякори, включително Кита или Училищният автобус на извънземните. Поради необичайната си форма и малкия размах на крилата Tacit Blue се оказва естествено нестабилен във въздуха. За да се справи с проблема, екипът от инженери на Нортроп разработва нова система за управление на полетния компютър и я оборудва с четворна редундантна цифрова система за управление на полета „fly-by-wire“, за да осигури на пилотите по-плавно управление на самолета и спомагане на поддържането на стабилността на Tacit Blue по надлъжните и насочващите оси.

За осигуряване на мощност на самолета са монтирани два двигателя Garrett ATF3-6, подобни на тези, използвани във френския бизнес самолет Dassault Falcon 20. Те осигуряват на самолета максимална скорост от около 300 мили/ч. За разлика от Falcon обаче турбо двигателите са монтирани в задната част на фюзелажа на Tacit Blue. За да се осигури въздух, се налага използването на един гръбен въздухозаборник, който захранва и двата двигателя, за да се предотврати нарушаването на стелт качествата на фюзелажа.

Това решение усложнява някои експлоатационни аспекти, като например стартирането и поддръжката на двигателите, но също така осигурява по-голямо вътрешно пространство, което може да се използва за охлаждане на отработените газове на двигателите, намаляване на инфрачервените емисии на двигателите и позволява на самолета да остане незабелязан от вражеските радари.

Изглежда, че за времето си самолетът е имал изключителна стелт форма, като е можел да остане невидим, докато не се окаже във визуалния обсег на поротивника. Твърди се, че ако само един панел, приспособление или компонент е бил леко разхлабен или стърчащ от повърхността му, радарното му сечение е било значително затруднено.

Тестване

Първият полет на „Такти Блу“ е извършен през февруари 1982 г. с пилот-изпитател на „Нортроп“ Ричард Г. Томас зад щурвала.

Първият полет е извършен в експерименталната част на военновъздушната база „Едуардс“ (известна като Зона 51), където много нови самолети се тестват далеч от очите на обществеността. Наблюдателите го смятат за задоволителен, след което Tacit Blue е изпратен за допълнителни изпитателни полети.

В продължение на три години Tacit Blue често е изпращан за три до четири седмични полета, а по време на много от тестовите полети е летял повече от веднъж на ден, за да могат тестовите екипи да запишат резултатите. Някои от тестовете за незабележимост са проведени срещу изтребител F-15 поради мощния радар AN/APG-63 на F-15. Пилотите на F-15 установяват, че Tacit Blue остава невидим, докато не се доближат до него.

Тестовите пилоти установяват, че когато и четирите компютъра за управление на полета работят нормално, Tacit Blue има отлични летателни способности. Управлението на самолета по проводник реагира много бързо на действията на пилота, което осигурява много стабилен полет за седящите в самолета.

Въпреки това способностите за управление на самолета се влошават и той става по-неудобен, когато компютрите се повредят или бъдат изведени от строя, тъй като самолетът няма стандартна или подходяща аеродинамика, която да го поддържа в полет. Това е добре известно на ръководителите на Northrop и тестовите пилоти, като един от вицепрезидентите на Northrop описва Tacit Blue като един от най-нестабилните самолети, с които някога е летял.

По време на тестовия период тестовите пилоти на Нортроп записват приблизително 250 часа в Tacit Blue. Те внимателно оценяват експлоатационните характеристики на самолета, възможностите на технологията „стелт“, вградена в корпуса на самолета, и възможностите за откриване на гигантския радар SLAR в самолета.

Едно от основните опасения, свързани с Tacit Blue, е не дали ще бъде забелязан от радара, а дали ще бъде видян визуално от вражески пилот. Ако това се случи, вероятно по стечение на обстоятелствата, Tacit Blue разполага с много малко възможности и по същество е подвластен на каприза на противника. Този проблем така и не е решен.

Съдба

Тестовете установяват, че характеристиките на Tacit Blue имат потенциал и сочат бъдещата посока на технологията стелт, но самият самолет не се счита за подходящ за военна употреба. Общо взето, само един годен за полети планер на Tacit Blue е завършен като прототип. Друг планер е подготвен за използване в случай, че първият бъде изгубен. След като тестовете приключват, самолетът е изведен от експериментална експлоатация за неопределено време и през 1985 г. е поставен на скрито съхранение.

Подобно на други секретни американски военни проекти, разработени в епохата на Студената война, всички подробности за Tacit Blue са засекретени, а корпусът на самолета е съхраняван далеч от очите на обществеността – до 1996 г., когато е дарен за публична изложба.

Той е изложен в Националния музей на ВВС на САЩ в Дейтън, Охайо, където се намира и в момента на писане на статията, и оттогава необичайният му вид интригува обществеността.

Наследство

Въпреки че Tacit Blue никога не преминава етапа на концепцията, той предоставя полезен шаблон за бъдещите проекти на стелт самолети, които са били на активна военна служба. Данните и изследователските бележки, предоставени по време на тестовете на Tacit Blue, ще бъдат използвани при разработването на няколко оръжейни системи, включително концепция, която в крайна сметка се превръща в съвместната радарна система E-8 STARS.

Най-вече характеристиките на Tacit Blue са използвани от Northrop при разработването на успешния бомбардировач B-2, който е пуснат в серийно производство и е използван за първи път в бойни действия през 1999 година. Благодарение на научните изследвания, предоставени от Tacit Blue и Have Blue на Lockheed, технологията стелт е доразвита и е успешно използвана в бойни действия.

Не е известно дали друг самолет е наследил Tacit Blue, но има някои предположения, че това вероятно е така.

Характеристики:

•     Екипаж: 1
•     Дължина: 17 м (55 фута и 10 инча)
•     Размах на крилата: 14,7 м (48 фута и 2 инча)
•     Височина: 3,2 м (10 фута и 7 инча)
•     Максимално тегло при излитане: 13 600 kg (30 000 lbs)
•     Два двигателя Garrett ATF3-6
•     Максимална скорост: 287 мили в час (460 km/h)
•     Таван на експлоатация: 7,600-9,150 m (25-30,000 ft)