Нашата атмосфера превръща праха от Сахара в минерали, които осигуряват живота (видео)

Прахът, разнасян от пустинята Сахара, снабдява живота в дъното на морската хранителна верига с изключително важен хранителен елемент. Без желязото, разнасяно надлъж и нашир в този минерален облак, океанският фитопланктон трудно би могъл да цъфти.

Според ново проучване, проведено от Калифорнийския университет в Ривърсайд, колкото повече време прахът прекарва в атмосферата и колкото по-далеч пътува, толкова повече желязото в него се превръща във форма, която е лесно достъпна за биосферата на дъното.

„Пренесеното желязо очевидно стимулира биологичните процеси по същия начин, по който торенето с железни торове може да повлияе на живота в океаните и на континентите“, казва биогеохимикът Тимъти Лайънс. „Това изследване е доказателство за концепцията, потвърждаващо, че свързаният с желязо прах може да окаже сериозно въздействие върху живота на огромни разстояния от неговия източник.“

Безплодният пустинен прах от Северна Африка е най-големият източник на частици във въздуха на Земята. Всяка година вятърът пренася около 800 милиона метрични тона от него на запад, чак до Северна и Южна Америка, носейки изотопи на желязото, изчистени от откритата повърхност на пустинята.

Металът играе жизненоважна роля в биохимичните процеси, които превръщат въглерода от атмосферата в органични молекули. Колкото и да е важно желязото за живота обаче, неговата наличност е ограничена, което означава, че разпределението на този хранителен елемент до голяма степен диктува къде може да има живот на Земята.

Не всички форми на желязото са лесни за използване от живите организми. Условията в атмосферата могат да имат голямо значение за менюто от желязо, което в крайна сметка се утаява на повърхността на океана.

„Прахът, който достига до региони като Амазонския басейн и Бахамските острови, може да съдържа желязо, което е особено добре разтворимо и достъпно за живота, благодарение на голямото разстояние от Северна Африка и следователно по-дългото излагане на атмосферните химични процеси“, обяснява Лайънс.

Биогеохимикът Бриджит Кенли и нейните колеги откриват това чрез анализ на сондажни ядра от дъното на океана. Те установяват, че докато общото количество прах намалява с разстоянието на пренасяне, количеството, което има биологично използваемо желязо, разтварящо се във водата, всъщност се увеличава с това разстояние.

„Тази връзка предполага, че химическите процеси в атмосферата превръщат по-малко биологично активното желязо в по-достъпни форми“, казва Оуенс.

С голямата си маса биоактивно желязо прахът захранва огромна хранителна верига на хиляди километри от произхода си, като наторява фитопланктона в океана, както и растенията по целия път до Амазонка. Тези две системи произвеждат голяма част от кислорода, който всички дишаме.

Предишни проучвания показват, че тези модели на биоактивно желязо съвпадат с областите с повишена биологична активност. Това включва по-голямата активност на микробите на повърхността до кораловите рифове в Карибско море и оплождането на района на Амазонка.

Седемгодишното проучване установи, че средно 28 милиона метрични тона прах от Северна Африка осигуряват на басейна на река Амазонка около 22 000 тона желязо и фосфор за наторяване.

Въпреки неплодородния произход на тази почвена покривка и всички проблеми, които тя може да причини, зрънцата от пустинята Сахара носят жизненоважно гориво за живота на Земята, предоставяйки още един пример за това колко невероятно взаимосвързани са физическите процеси на нашата планета с живота, който я нарича свой дом.