На Луната също ще има безжичен интернет

До няколко десетилетия вероятно ще са готови първите бази на Луната, в които ще има запаси от кислород, питейна вода, свежи зеленчуци и плодове и дори безжичен интернет. Колкото и невероятно да звучи последното, изследователи от MIT и NASA смятат, че на теория бъдещите жители на Луната ще могат да ползват точно толкова бърз интернет, колкото и ние, земляните.

Екип сформиран от членове на института по технологии и космическата агенция вече е провел няколко теста, използвайки четири отделни телескопа в Ню Мексико, за да изпратят сигнал до Луната. Всеки от телескопите има лазерен предавател, който може да изпраща информация под формата на кодирани пулсации на невидима инфрачервена светлина, давайки му производителност от 40 вата.

Методът използван от NASA и MIT ще бъде щателно обяснен по време на посветената на лазерните технологии конференция CLEO, която ще се проведе на 9 юни в Калифорния. Тогава екипът ще разкрие как са успели да счупят рекорда за скорост на предаване постигната с радио-честотни сигнали.

Учените са успели да изпратят данни от Земята до Луната – разстояние от 384 633 километра – със скорост от 19,44Mbps. Скоростта им на теглене пък е достигнала 622Mbps. Разбира се, в никакъв случай не може да се говори за невероятна скорост, но като се вземат предвид всички предизвикателства, пред които е изправена лазерната технология, резултатът от опитите със сигурност е успешен. Едно от предизвикателствата е голямото разстояние между Земята и Луната, а другото – турбуленцията, която се създава при преминаване на лазерния лъч през атмосферата.

Някои от предизвикателствата, обаче, се преодолени. Така, например, всеки от четирите телескопа предава светлина през различен въздушен стълб. Това означава, че, преминавайки през атмосферата, лъчите са изложени на различна степен на турбуленция и така се увеличава шанса поне един от тях да достигне до приемника на сигнала. Въпросният приемник е разположен на сателит в орбита около Луната. Той също е екипиран с телескоп, който приема лазерния лъч и го фокусира в оптично влакно. Фотодетектор превръща светлинните пулсации в електронни пулсации, които след това се превръщат в данни.

Според изследователите, само една милиардна част от 40-ватовия сигнал достига до приемника. Звучи малко, но, всъщност, това е десет пъти по-голям сигнал от нужния за надеждна комуникация.

Работата на MIT и NASA продължава. По време на гореспоменатата конференция CLEO те ще оповестят и намерението си да изпратят подобен сигнал и до Марс.