Невероятната космическа совалка на НАСА, проектирана да превозва 86 астронавти едновременно

Курсът на човешкото изследване на космоса е меко казано динамичен. Промените в обстоятелствата доведоха до драстични корекции на курса, при които фокусът на мисията се променяше за миг. Очевиден пример за това е решението за прекратяване на изследването на Луната след завръщането на мисията „Аполо 17“ от нейната повърхност през 1972 г.

При друг обрат НАСА е в процес на пренастройване, което има за цел да върне хората извън земната орбита – за да стъпят отново на Луната.

Artemis I успешно обиколи лунното тяло и се върна на Земята. Артемида III, която е планирана за 2025 г., ще отведе хората обратно на Луната и може би ще даде началото на нова ера на изследване отвъд повърхността на нашата планета.

Струва си да помислим за това как НАСА ще придвижва всички хора и оборудване, които ще се отправят към тази велика отвъдност. 

Един от вариантите може да бъде да се обърне поглед назад към конструкцията на интересна совалка. Тя е била предназначена за придвижване на хора с голям капацитет – максимално 86 души.

Такъв проект на космическа совалка от 70-те години прилича повече на автобус или самолет, от колкото на това, което сме виждали през годините реално. Проектът продължава да е интригуващ и представлява потенциална отправна точка за бъдещите космически полети на хора.

Този алтернативен дизайн на космическа совалка е насочен към пътниците

През 1976 г. НАСА изготвя планове за разработване на поредица от големи космически станции, които да се намират във висока околоземна орбита. С цел да работят със слънчева енергия и да бъдат много по-големи от космическата станция Скайлаб, която наскоро беше закрита. 

Разбира се и от космическите станции МИР и Международната космическа станция, които щяха да се появят по-късно. 

Но за да могат да работят тези по-големи станции, НАСА и партньорските агенции по света трябваше да разработят надеждни средства за редовно извеждане на големи екипажи в орбита.

За щастие Рокуел и Боинг бяха построили големи товарни космически кораби, които можеха да се справят с тази мисия – съответно „Стар Рейкър“ и „Спейс Фрейтър“. Но нито един от моделите не беше предназначен за пътнически полети, а само за превоз на основни товари. 

Затова Рокуел започва работа по проектирането на „Система за изстрелване на персонал“.

По същество може да се опише като голяма космическа совалка. Рамката на совалката вече беше в процес на разработка, така че използването на този проект беше напълно логично. Предложена е по-малка версия на „Стар Рейкър“, но комбинацията от совалка и голям единичен ускорител се оказва по-евтина за създаване и е избрана като предпочитан дизайн. В крайна сметка обаче проектът за космическа станция е провален, а с него и необходимостта от изграждане на флотилия от големи транспортни средства.

Тъй като разстоянието играе все по-голяма роля за успеха или катастрофата, вероятно ще бъдат разработени нови модели за космически полети. 

НАСА вероятно ще се стреми да създаде непрекъснато обитаване по-далеч във Вселената.

Говори се за изграждане на постоянни селища на Луната и дори за интерес към добив на ресурси от повърхността на Луната. За да постигнат това, НАСА и другите космически агенции със сигурност ще трябва да се върнат към тези идеи, свързани с транспортирането на огромни материални товари и астронавти.

Вероятно е преходът обратно към изследване на повърхността от хора и бъдещите усилия за създаване на трайно обитаване да изискват преосноваване на транспортните средства, които могат да се използват в космоса. Преместването на хора е много различно от изнасянето на съоръжения във вакуума на космоса. Системите за поддържане на живота, устройствата за лична безопасност и дори тоалетните и храната ще трябва да бъдат включени във всяка конструкция на кораб, който ще превозва пътници.