Астрофотографът Андрю Маккарти е заснел „GigaMoon“ – 1.3-гигапикселово изображение на Луната с много детайли, направено от 280 000 снимки. Това е изображение, което Маккарти е искал да заснеме от дълго време, като многобройните му опити са били осуетени от лоши условия.
Твърдият ми диск е пълен с десетки неуспешни опити за ГигаЛуна. Ежедневно следя прогнозата за условията за наблюдение. Това е специфичен аспект на времето, който не се вижда в повечето прогнози, той изисква специално астрономически ориентирано приложение за времето (аз използвам Astrospheric), за да съм в течение на постоянно променящите се условия в горните слоеве на атмосферата.
Той пред PetaPixel
Маккарти използва 11-инчов телескоп с 2.5-кратна мощност, което в крайна сметка му дава фокусно разстояние от 7000 милиметра.
Разликите в температурата между атмосферните слоеве могат да доведат до това Луната да изглежда размазана и разклатена, когато се гледа през такова увеличение.
Но вечерта на 29 април прогнозата беше добра, така че Маккарти реши да направи още един опит.
Дори при добри условия е почти като да снимаш през вода, тъй като атмосферата изкривява всяко изображение. Поради тази причина заснемам около 2000 изображения наведнъж. Това се прави за всяка част, след което телескопът се завърта и се повтаря отново и отново, като накрая покрива цялата Луна.
Въпреки сравнително добрите условия, все пак имаше фази, когато те не бяха оптимални.
Маккарти снима цялата Луна два пъти, за да се опита да покрие всички лоши панели. В крайна сметка той заснема 140 панела, което означава, че е направил зашеметяващите 280 000 изображения.
Редактирането на GigaMoon
Тъй като фотоапаратът, който използвах за тази цел, беше монохромен, все пак трябваше да заснема цветно. За тази цел използвах моя 12-инчов нютонов телескоп, оборудван с пълнокадрова CMOS камера. Макар че и тя беше монохромна, тя има колело за филтриране, което ми позволи да преминавам през червени, зелени и сини филтри по време на заснемането, за да получа висококачествени цветни данни, които да добавя към крайното изображение.
Събирането на всички необходими данни е трудна задача.
Сглобяването им в съгласувано крайно изображение след това е още по-сложна задача. Такава, която изисква голяма компютърна мощ.
Включих метод в моите изображения, при който софтуерът трябва да интерполира данните между пикселите, за да създаде увеличено изображение от комплекта от изображения, което отне няколко дни. След като това беше направено, всичко беше сглобено на ръка във Photoshop. Това беше направено на ръка, за да ми е по-лесно да търся лоши панели и да направя малки корекции в ориентацията на панелите, за да се отчете „либрацията“ – фината промяна на ъгъла на Луната, която се случва по време на заснемането.
След няколко дни на сглобяване на изображението, той трябваше отново да го нареже на части.
За да направи редакционните промени, които са по-познати на земните фотографи – като композиция, контраст и цвят. Само така може компютърът му да се справи с наличната си памет.
Като цяло изображението беше нарязано на парчета и сглобено отново 10-15 пъти през последната седмица, докато правех тези сравнително малки редакции, за да се уверя, че крайният продукт изглежда безупречно като цяло и при увеличаване на повърхността.
Маккарти казва, че компютърът му се е сривал „поне десетина пъти“, докато е завършвал GigaMoon.
За да видите пълното 1.3-гигапикселово изображение, посетете тази връзка тук. За да закупите художествен печат на изображението, посетете уебсайта на Маккарти – тук. Пълното изображение може да бъде изтеглено от Patreon на Маккарти.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
