„Невъзможен“ материал прави устройствата леки като пластмаса и здрави като стомана

Учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) са създали материал с помощта на нов процес на полимеризация. Материалът, наречен 2DPA-1, вид полиарамид, е лек като пластмаса и здрав като стомана. Още по-добре е, че може да се произвежда в промишлени мащаби. Това е чудесно предзнаменование за сроковете за пускането му на пазара.

Материалът, който е първият полимер, полимеризиран в 2D, има плоска структура, за разлика от традиционната нишковидна. Можем да си представим това като сравним линиите на спагетите и листата на лазанята.

Колективът, ръководен от Майкъл Страно, професор по химично инженерство в MIT, успява да разреши проблем, който е поставял в недоумение много поколения учени, занимаващи се с полимери.

2DPA-1 може да издържи на деформационни сили, които са до шест пъти по-големи от тези на непробиваемото стъкло. Има граница на провлачване (силата, необходима за разрушаване на материала), която е 12 пъти по-голяма от тази на стоманата при еднаква плътност. Друго интригуващо свойство е, че той е непропусклив за газове. Може да участва във водоустойчиви ултратънки покрития.

Какво означава това за потребителите и предприятията?

Все още е рано, но 2DPA-1 може да постави началото на нещо много специално. Разгръщането на процеса (вече са подадени заявки за патенти) може да отнеме няколко години. Въздействието му върху ежедневието няма да отнеме много време, като се има предвид, че новият процес на полимеризация използва съществуваща технология.

Има много възможности за приложение в различни индустрии. От свръхтънки, напълно водоустойчиви покрития до свръхлеки шасита за лаптопи и смартфони. В последния случай може да замени магнезиевите и алуминиевите сплави. В определени случаи материалът би могъл да замени боята за защита на метала. Или пък да замени метала в мостове и конструкции, които изискват висока якост на опън и коваемост.

Той дори може да се превърне в неразделна част от центровете за данни

Един такъв материал е способен да помогне за производството на водоустойчиви сървъри, които не се нуждаят от активни системи за охлаждане. Би могъл да има роля в производството на по-безопасни превозни средства.

Следващата стъпка в изследването е да се разбере защо полимерът се формира в двуизмерни листове. След това да се потърси отговор дали те могат да се превръщат в други видове материали, които са триизмерни.

В зависимост от това при каква температура се запалва, колко безопасно гори, може ли да се използва в хранителни продукти и как се разгражда, ще разберем по-специфично къде ще се прилага.

Една от първите идеи е от този полимер да се правят корпуси за повишаване издръжливостта на различни устройства – твърди дискове, смартфони, лаптопи и прочие.