Според редица експерти, смяната на автомобилите с двигатели с вътрешно горене с електромобили ще доведе до мащабна катастрофа в автомобилната промишленост само след няколко години. Дали наистина е така?
Най-значителното икономическо и социално сътресение през следващите три или четири години ще бъде трансформацията на автомобилната индустрия. Автомобилите с двигатели с вътрешно горене със сигурност ще бъдат заменени от електромобили. Това звучи банално, но всички, които говорят за това, явно не се замислят за последиците. А те изобщо няма да бъдат банални
Съвременната автомобилна промишленост не е само производство и продажба на автомобили, а и един от най-големите консуматори на материали и нефт на планетата, както и гигантски потребител на финансови ресурси. Статистиките показват, че една типична автомобилна компания използва банкови кредити в размер $150-200 милиарда. Но ако разгледаме цялата верига за образуване себестойността на автомобила – от добива на полезни изкопаеми до обслужването непосредствено преди продажбите, кредитирането на автомобила и неговото застраховане, ще видим, че в тази сложна екосистема са заети около 46,5 милиона души. Заедно с техните семейства ще получим, че благодарение на автомобилната индустрия се изхранват и живеят около 200 милиона души в развитите страни. Това са 20% от населението на развитите страни.
За 2019 година, всички продажби на автомобили и свързаните с тях други отрасли, включително финансовия, достигна $15 трилиона. Това са приблизително 18% от световния брутен вътрешен продукт. В края на миналата година капитализацията на всички компании от автомобилната индустрия също бе 18% от капитализацията на целия акционерен пазар.
Когато бъде осъществена неизбежната вече миграция към електромобилите, производителите на повечето електрически автомобили ще бъдат съвсем други компании, а не тези, които сега произвеждат автомобили с ДВГ. Нещо подобно наблюдавахме няколко пъти през изтеклите години. Най-близкият аналог е смяната на клетъчните телефони със смартфони. Изглеждаше, че това са много близки от технологична гледна точка устройства. Но нито Blackberry, нито Nokia, нито Motorola не можаха да станат лидери на този пазар. През 2007 година, когато Apple представи на пазара своя първи iPhone, компанията Nokia произвеждаше милиарди клетъчни телефони с бутони. Но сега от нея на практика нищо не остана.
В историята винаги става така – когато големите компании стават тромави, за тях е твърде сложно принципно да променят своята работа. Дадена компания от подобен тип може великолепно да усъвършенства своите производствени процеси и да предлага евтина и качествена продукция. Днес автомобилната промишленост предлага евтини и висококачествени автомобили. Но електромобилът кардинално се различава от автомобила с ДВГ, въпреки че на външен вид те си приличат.
При съвременния автомобил основната технология и цената се определят от задвижването и двигателя с вътрешно горене, които са съединени по механичен път. Нищо подобно няма в един електромобил – в него се използват електродвигател или електродвигатели и акумулаторен блок, като основният момент тук е, че те се съединяват с електрически проводници, а това е много по-опростен и лесен технологичен процес, при който не се изисква голяма точност.
Обикновената автомобилна промишленост няма нищо от това и нещо повече – не произвежда почти нищо, което може да се използва в електромобилите. Освен това, електрическите автомобили са съставени от много по-малко детайли и компоненти, което съчетано с по-опростените технологични операции по сглобяването дава възможност за много висока степен на роботизация на производството, Освен това, за сглобяването на електромобили не са необходими старите и тежки поточни линии и по този начин мащабът на завода за производство на електромобили е по-малък и съответно, инвестиционният праг за започване на ново производство също е по-нисък.
Когато настъпи технологична промяна от подобен мащаб, старите брандове започват да се възприемат като нещо от минал живот. Хората просто не искат да купуват електрически Mercedes, а искат да купуват електромобилите на Tesla. Това е и причината концернът Daimler да не може ефективно да продава своите електромобили. Производствените мощности на старите автомобилни производители ще бъдат разрушени по един чудовищен начин, но нещо може и да остане. А и още преди пандемията от новия коронавирус, тези компании струваха 10 пъти по-малко от собствените си активи във финансовите отчети.
Традиционните компании ще бъдат принудени и ще намалят производството си лавинообразно на първо място заради потребителските навици. Uber пресметна, че личният автомобил се използва едва 5%, докато автомобилите на Uber – 40%. Тоест, 8 пъти по-ефективно. Ако всички започнат да пътуват само с Uber и активно използват car sharing (споделяне на превозното средство), ще са необходими много по-малко автомобили.
Прогнозата за производство на автомобили от всякакъв тип е за около 20-30 милиона годишно. Сега се произвеждат над 80 милиона автомобили за една година. Хората може да започнат да се отказват от личните автомобили заради огромните задръствания, високата цена на паркоместата, новите екологични закони, ограничаващи вредните емисии. Освен това, след 5, максимум 7 години автомобилите ще се управляват от автопилоти и е напълно възможно да се появят забрани за хората да не сядат зад волана, понеже това е твърде опасно и рисковано за другите. Това ще унищожи и последната мотивация за притежаването на автомобил – любовта към шофирането.

Да напомним, че Uber се готви за решаващи сражения в два лондонски съда. В края на този месец ще се обсъждат въпросите за лицензиране на компанията и за глобалната възможност за преквалифицирането на таксиметровите шофьори в работници на Uber. И двата съдебни процеса ще имат твърде дълбоки последствия както за Uber, така и за производството на автомобили и за световната икономика. Това ще бъдат изключително важни прецеденти, които ще окажат голямо влияние на глобалната икономика.
По този начин виждаме, че са се образували два насрещни процеса. Хората ще започнат много по-малко да купуват автомобили и само ще използват споделените услуги, понеже това е по-евтино и по-безопасно. От друга страна имаме кардинална промяна в устройството на автомобила, който вече е електромобил, и в начина на неговото производство. Съвременната ДВГ автомобилна индустрия едва ли ще преживее всичко това.
Печалбата и пазарната капитализация на традиционните автомобилни компании неизбежно ще продължат да падат, а техните кредити ще започнат бързо да поскъпват. По този начин ДВГ компаниите ще изпаднат в тежко финансово положение и ще се окажат на границата на фалита, а и извън нея. Ще се наложи да затварят заводи и да уволняват милиони хора. Правителствата ще се съпротивляват срещу затварянето на тези заводи, а това ще попречи на компаниите да се избавят от ненужните активи и ненужни хора. Те просто няма да имат време и кредитиране, за да започнат едно съвсем ново производство – това на електромобилите.
Дори и ако стане някакво чудо и традиционните автомобилни производители изведнъж започнат да произвеждат ефективни електромобили и да започнат да ги продават на пазара, то те така или иначе ще бъдат принудени да намалят производството до 50 милиона бройки годишно, като става дума за общия брой на всички автомобилни производители, както бе казано по-горе.
Новите производства на следващите електромобили ще бъдат с по-малък размер, но ще бъдат повече. Броят на работещите в тези заводи ще бъде от пет до десет пъти по-малък в сравнение с днес. На практика огромна част от работещите в ДВГ автомобилната индустрия, ще останат безработни. А това са над 37 милиона души. Сътресението ще бъде колосално и според пазарните анализатори и икономистите всичко това ще се случи съвсем скоро – през 2024-та или най-късно през 2026-та година.
Но тези процеси имат и своята добра страна. Всичко описано дотук означава, че голяма част от автомобилната промишленост ще трябва да започне всичко от нулата. Тоест, държавите, които нямат собствено автомобилно производство имат всички шансове да го създадат. Може да се каже, че автомобилната индустрия е мъртва и да живее автомобилната индустрия.