Неочаквано откритие: Нивото на телесните мазнини на човека зависи от месеца, в който е заченат

На пръв поглед датата на зачеване изглежда маловажен детайл от нашата биография, а астрологията, според която месецът на раждане влияе върху характеристиките на човека, по принцип е призната за псевдонаука. Съвременните изследвания обаче доказват, че времето на зачеване наистина има значение. Според скорошно мащабно проучване то влияе върху работата на метаболизма и нивото на мазнините в организма. И то не само обичайните подкожни мазнини, но и специфичната мастна тъкан, известна като кафява мазнина. Разбира се, разположението на звездите на небето няма нищо общо с това.

Кафявите мазнини са ключът към здравето на метаболизма

Повечето от нас свързват думата „мазнини“ с нещо негативно. Но кафявата мастна тъкан (BAT — brown adipose tissue) е специален вид мастна тъкан, която изпълнява важни функции – изгаря калории, поддържа тялото топло в студа и регулира нивата на кръвната захар. За разлика от бялата мазнина, кафявата мазнина се счита за „метаболитно активна“ и се свързва с по- добрите здравословни показатели. По-конкретно, тя е от съществено значение за нормалната мозъчна функция.

Японски учени от университета в Токио установиха, че хората, заченати през по-студените сезони, имат по-висока активност на кафявите мазнини. А тя, от своя страна е свързана с по-голям разход на енергия дори в покой, по-нисък индекс на телесната маса, по-малко мазнини около вътрешните органи и подобрен метаболизъм като цяло.

По какъв начин сезонът на зачеване влияе на организма?

В проучването са участвали 356 млади мъже, които са били здрави и не са имали затлъстяване. Участниците са били изложени на студ – държани са в стая с температура 19°C в продължение на два часа. След това била измерена активността на кафявите им мазнини.

Резултатите показват, че тези, които са били заченати през по-студените месеци (от 1 януари до 15 април и от 17 октомври до 31 декември в Северното полукълбо), са показали много по-силно изразена активация на кафявите мазнини. Участниците, заченати през топлия сезон (от 16 април до 16 октомври), са имали по-малко активни кафяви мазнини и са били склонни да натрупват повече бели мазнини.

За да потвърдят резултатите, изследователите са разширили извадката и са включили 286 души на различна възраст и от различен пол. Резултатът бил същият – независимо от пола и възрастта, сезонът на зачеване запазва съществена връзка с метаболитното здраве.

Защо е по-важно зачеването, а не толкова датата на раждане?

Един от най-интересните изводи от проучването е, че решаващият фактор не е месецът на раждане, а моментът на зачеване – т.е. приблизително 266 дни преди раждането.

Това откритие потвърждава хипотезата, че околната среда влияе върху здравето на бъдещото дете още преди да се осъществи оплождането. Студеното време може да активира определени „превключватели“ в сперматозоидите и яйцеклетките на родителите – епигенетични промени, които след това се предават на потомството. Учените наричат този феномен „Префертилизационен произход на здравето и болестите“ (Pre-fertilisation Origins of Health and Disease).

Студът като „еволюционна подготовка“

От еволюционна гледна точка това откритие има смисъл. Ако зачеването е станало в студени условия, за организма е изгодно да се подготви за живот в неблагоприятна среда. Активирането на кафявата мазнина е своеобразна предварителна настройка, която позволява на новия организъм да се справи по-добре с понижената температура, да се адаптира по-бързо и да пести енергия.

Подобни механизми на адаптация вече са наблюдавани при животните. При предишни експерименти с мишки бе доказано, че студената среда преди зачеването може да подобри метаболизма на потомството. В новото изследване японски учени потвърждават, че този ефект се наблюдава и при хората.

Какво трябва да вземат предвид бъдещите родители?

Изследването повдига важни въпроси. Ако здравето на родителите и външните условия по време на зачеването наистина могат да окажат толкова силно влияние върху здравето на бъдещите деца, тогава планирането на бременността изисква още по-голямо внимание към детайлите.

Все още е твърде рано да се говори за конкретни препоръки, но вече могат да се откроят няколко възможни извода. Условията на околната среда и температурата на околната среда могат да окажат влияние върху зародишните клетки на родителите. Също така е важно да се помни, че здравето на бащата и майката преди зачеването е от решаващо значение.

Накратко, здравето на бъдещото поколение се формира много преди раждането, още в етапа на пубертета на родителите и условията на зачеване. По този начин изследването оспорва досегашното схващане, че здравето започва от раждането, като разширява границите до пренаталното ниво.

Разбирането на механизмите, чрез които външната среда може да остави „памет“ в клетките, открива перспективи за нови стратегии за превенция на метаболитните заболявания. В бъдеще учените може дори да успеят да „препрограмират“ репродуктивните клетки, за да намалят риска от затлъстяване или диабет при децата.

По принцип затлъстяването е основният рисков фактор за развитието на диабет тип 2, дислипидемията и сърдечносъдовите заболявания, като увеличава смъртността при хората.