Неуловимите: как Марк Т. Хофман разговаря с престъпници, за да разбере бъдещето на кибервойната и каква е мотивацията им

Една от интересните ни срещи в Берлин през тази седмица, когато GITEX Europe се проведе за първи път на европейска земя, бе с криминалния психолог Марк Т. Хофман. В залите на Messe Berlin се събраха представители на правителства, стартиращи компании, инженери и визионери от цял свят. Всички говореха за бъдещето: за 6G, за автономни системи, за трансформацията на здравеопазването, сигурността и индустрията чрез изкуствен интелект. Атмосферата беше електризираща, пълна с големи обещания и още по-големи екрани.

И точно когато започвахме да се усещаме малко прекалено уверени в „светлото бъдеще“, попаднахме на лекция, която звучеше съвсем различно. Нямаше презентация с корпоративни слайдове, нито демонстрация на нова AI платформа. На сцената излезе мъж в черно – не инженер, не маркетинг директор, а криминален психолог. Казваше се Марк Т. Хофман. И не дойде да ни покаже как AI спасява света. Дойде да ни разкаже как AI вече участва в престъпления. И как хакерите не само го използват, а го създават.

Марк Т. Хофман не е обикновеният лектор, когото очакваш на технологична конференция. Той не дойде да представя нов софтуер или да цитира доклади за етика в AI. Психолог по образование и криминален анализатор по професия, той прекарва работните си дни не в офис, а в най-тъмните кътчета на интернет – даркнета, Telegram, Signal, 4chan и хакерски форуми. Там, където повечето хора не биха стъпили дори виртуално, той влиза с мисия – да наблюдава, да разговаря, да анализира.

Търси хакери не за да ги изобличава, а за да ги разбере. Защо действат? Какво ги мотивира? Как мислят? Според него това не може да се научи от разкаяни престъпници в затвора. Те вече „са намерили Бог“, както казва той. Истинската картина излиза само когато говориш с хора, които още са „в играта“. С такива, които не крият радостта си, че надхитряват системата – и сега, благодарение на изкуствения интелект, имат нови оръжия.

Методът на Хофман предизвиква спорове дори сред полицията. Някои го питат дали е етично да разговаря с хора, които все още извършват престъпления. Той отговаря просто: ако искаш да разбереш реалната мотивация зад киберпрестъпленията, трябва да говориш с извършителите, докато още са активни. В затвора, казва той, всички съжаляват. Всички говорят за грешки, покаяние и „ново начало“. Но това не е истината – това е театър за съдии, адвокати и медици.

🗣️ „В затвора всички са открили Бог. В даркнета откриваш истината.“

Затова Хофман предпочита да бъде в каналите на Telegram, в скритите форуми на 4chan, в затворените сървъри, където хакерите говорят свободно, без преструвки. Именно там, в суровата и често шокираща откровеност, той намира най-ценната информация – не за конкретни атаки, а за мисленето, психологията и еволюцията на киберпрестъпниците.

Хофман е категоричен, че не е „профайлър“ в стила на телевизионните сериали. Терминът му звучи повърхностно и романтично, напомнящ за сцени от CSI: Miami, където следователите уж „разчитат“ престъпника по една следа и няколко секунди мълчание. Истината обаче, според него, няма нищо общо с интуиция и телевизионен блясък. Реалната работа изисква данни, време, търпение и много наблюдение. Анализът не се базира на догадки, а на повтарящи се модели и поведение.

🗣️ „You can’t make chicken salad from chicken shit.“ – Джон Дъглас, създателят на отдел „Профайлинг“ в ФБР, го е казал най-добре.

Точно затова Хофман предпочита да бъде наричан криминален анализатор. Защото „анализ“ означава работа – системна, логична и основана на реална информация. В свят, където всеки се опитва да разгадае мотивацията зад кибератаките, повечето хора се лутат в спекулации. А той просто отива при самите извършители и ги пита директно.

Изкуственият интелект, казва Хофман, не е по-различен от човека — той е отражение на средата, в която е „отраснал“. Ако го захраниш с шум, ще получиш шум. Ако го обучиш с тролове, фалшиви новини и даркнет форуми — ще започне да звучи подозрително познато на самите престъпници. А когато AI започне не само да разбира заплахата, но и да я създава — тогава вече навлизаме в територия, която не е просто опасна, а радикално нова. Но една от най-важните части в представянето му беше въпроса за мотивацията.

Защото мога: психологията зад киберпрестъпленията

Представата за хакера с качулка, който краде пари с няколко команди от лаптопа си, е все по-неактуална. Според анализа на Марк Т. Хофман, мотивацията зад киберпрестъпленията често надхвърля финансовия интерес. Да, парите остават водещ стимул – особено при ransomware атаки, които действат като добре организиран бизнес. Но те невинаги са основната причина. За някои хакери по-важни са надмощието, тръпката или удоволствието да поставят системата на колене.

Хофман разглежда хакерите като разнообразна група с различни психологически профили: прагматични престъпници, идеологически активисти, тролове, емоционално откъснати техници и хора, които просто искат да докажат, че са по-умни от всички останали. Понякога мотивацията е лична – отмъщение или разочарование от обществото. Друг път – чиста игра, в която правилата са скучни, а нарушаването им носи удоволствие.

Финансовият мотив все още доминира в киберпрестъпността. Ransomware атаките са изключително доходоносни и често се извършват от добре структурирани групи, които действат почти като корпорации – с технически отдели, клиентска поддръжка и дори HR. При тях парите не просто стоят в основата – те са основната цел. Но в сивите зони между престъпление и геополитика се появяват и други играчи: хакерски групи, подкрепяни от държави, които действат в интерес на шпионаж, дестабилизация или стратегическо предимство.

В същото време съществува и един по-трудно измерим, но също толкова реален мотив: чистото забавление и психологическата игра. Хофман обръща внимание на хакери, за които проникването в системи не е средство, а цел само по себе си. При тях действа манталитетът „защото мога“ – те търсят тръпката, предизвикателството, чувството на интелектуално надмощие. Това не са непременно хора с нужда от пари или политически интереси, а личности, които искат да изпробват границите – на системите, на закона и на себе си.

Един от примерите, които Хофман представя по време на лекцията си, е особено показателен – хакер от списъка на най-издирваните от ФБР, известен като Ransom Boris, публикува в X (Twitter) собствената си „most wanted“ снимка с ироничен коментар, подигравайки се директно на американските власти. Това поведение трудно може да се обясни само с финансова мотивация. Въпросът, който Хофман поставя, е ясен: „Това само за пари ли е? Или вече говорим за психологическа надпревара със самата система – състезание с властта, с ФБР, с обществения ред?“

Истинските хакери не винаги действат рационално и прагматично – понякога не ги интересува нито печалбата, нито разрухата, а само едно: да изпреварят системата, да я надхитрят. За тях киберпрестъплението е игра, в която победата е лична, интелектуална и често публична. Когато такъв тип мислене се комбинира с мощта на изкуствения интелект, последствията стават непредвидими – не защото технологията е зла, а защото попада в ръцете на хора, които не се водят от правила, а от предизвикателства. Но за това – в следващата част.