Не е само Дания – редица други европейски страни се отказват от софтуера на Microsoft

Няколко европейски държави тихо променят начина си на работа: отказват се от софтуера на Microsoft в полза на алтернативи с отворен код. Макар че има много хора, които са преминали от Windows към Mac или Linux, като по този начин са се отказали от софтуера на Microsoft, технологичният гигант е основен елемент в много офиси по света в продължение на повече от три десетилетия. Ето защо е изключително изненадващо, че някои европейски държави решиха да променят статуквото и да се откажат от десетилетния стандарт. За много от тях това е колкото политическо и стратегическо, толкова и техническо решение.

Дания е най-яркият пример за промените, които вече са в ход, като нейното министерство на цифровите технологии възнамерява да се откаже от Windows и Office 365 съвсем скоро – максимум до ноември 2025 г., като ги замени с Linux и LibreOffice. Решението на министерството се основава на по-ранните усилия на двата най-големи града в страната – Копенхаген и Орхус, които вече обявиха планове за ограничаване на зависимостта си от софтуера на Microsoft. Ако се чудите какво стои зад внезапната промяна, това е желанието за цифрова независимост. Дания и другите европейски държави, които предприемат подобни стъпки, искат да намалят зависимостта си от чуждестранните технологични компании.

Ето кои европейски правителства се отказват от Microsoft

Дания не е единствената страна, която се стреми да се откаже от инструментите на Microsoft в публичния сектор. Малко след като Дания обяви решението си да се откаже от продуктите на Microsoft, северната германска провинция Шлезвиг-Холщайн заяви, че ще спре да използва Microsoft Teams, Word, Excel, Outlook и евентуално Windows в държавните служби. Очаква се преходът към работно място без Microsoft да засегне около 30 000 служители от публичния сектор, включително държавни служители, полицаи и съдии, които ще преминат към Linux, LibreOffice, Open-Xchange, Nextcloud и Thunderbird. Министърът на цифровизацията на провинция Шлезвиг-Холщайн Дирк Шрьодер не пропусна да каже пред AFP: „Свършихме с Teams!“ Той се позова на цифровия суверенитет и желанието да „си върне контрола“ върху начина, по който се съхраняват и управляват държавните данни.

Дебатът за Microsoft 365 срещу Office 2024 може да е от значение за отделните потребители, но за много европейски правителства по-големият въпрос е дали изобщо да използват какъвто и да било софтуер на Microsoft. Франция е една от първите държави, които предприеха действия по този въпрос.

През ноември 2022 г. Министерството на националното образование посъветва да не се използват безплатните версии на Microsoft 365 и Google Workspace в държавните училища. Длъжностните лица се позоваха на опасения относно спазването на строгия закон на ЕС за защита на личните данни – Общия регламент за защита на данните (GDPR), както и на рисковете, породени от американския Закон за облачните услуги, който изисква от базираните в САЩ компании да предоставят данните си, дори ако те се съхраняват в чужбина. Вместо да налагат твърда забрана, длъжностните лица призоваха училищата да използват локални или хоствани в ЕС решения, които отговарят на европейските изисквания за защита на данните.

Докато някои региони, като испанския Валенсия, преминаха в голям мащаб към LibreOffice още през 2012 г., главно за да намалят разходите си и да избегнат обвързването с доставчика, други определиха прехода по-стратегически. През 2015 г. Министерството на отбраната на Италия прие LibreOffice и Open Document Format (ODF) на над 100 000 системи като част от дългосрочен план за осигуряване на автономност по отношение на стандартите за данни и документи в публичния сектор.

Защо това отдръпване от Microsoft е важно

На пръв поглед тези стъпки на европейските държави може да изглеждат само символичен жест или бюрократично разместване. В действителност те отразяват една по-дълбока промяна в посока на утвърждаване на контрола върху цифровата инфраструктура и намаляване на зависимостта от чуждестранните технологични гиганти. Много от държавите, които са избрали да се откажат от софтуера на Microsoft, са категорични: този преход е мощна стъпка към установяване на цифров суверенитет. За много европейски държави цифровият суверенитет означава да държат критичната инфраструктура и данните извън ръцете на чуждестранните технологични фирми.

Точно както трябва незабавно да промените някои настройки на Google, ако се притеснявате за неприкосновеността на личния живот, европейските правителства решиха да извършат рестартиране на отношенията си с големите технологии, като започнат от начина, по който управляват софтуера, данните и контрола. Един от най-големите мотиви е геополитическата независимост. Тъй като Европа започва да се притеснява от прекомерната си обвързаност с американските технологични компании, като Microsoft, Google и Amazon, някои държави започнаха да предприемат конкретни стъпки за ограничаване на зависимостта си от американските провайдъри. Допълнително предимство е, че като заменят Microsoft, европейските държави могат да спестят пари чрез премахване на периодичните лицензионни такси.

Според някои оценки германската провинция Шлезвиг-Холщайн може да спести няколко милиона евро през следващите няколко години. Макар че все още е рано, но ако повече държави последват този пример, това би могло да наруши сегашния световен технологичен ред и да принуди компании като Microsoft да преосмислят начина, по който работят с клиентите от публичния сектор извън САЩ.