Не само хората: кой друг ще търси ресурси на Луната и Марс?

Изследователи са тествали полуавтономен робот, способен на самостоятелна навигация и събиране на данни на други планети. Такива технологии биха могли значително да ускорят търсенето на ресурси и признаци на живот на Луната и Марс.

Традиционните планетарни ровери, използвани от НАСА, вече са помогнали за получаването на подробни изображения и данни от Марс и Луната. Въпреки това, тяхната работа остава бавна. Повечето от тези превозни средства се управляват дистанционно от Земята, а конструкцията им е фокусирана върху безопасността и пестенето на енергия, което ограничава скоростта и обхвата на тяхното изследване, както съобщава Cnet.

Могат ли роботите да работят без постоянен човешки надзор?

Ново проучване, в което участват Университетът в Базел, ETH Zurich и Европейската космическа агенция, предлага различен подход. Изследователите са тествали как роботи с елементи на автономност могат самостоятелно да изследват планетарните повърхности, вземайки основни решения без постоянна човешка намеса.

Вместо да се движи към една цел в даден момент под контрола на оператори, полуавтономният робот може самостоятелно да избере маршрут между множество точки, да събира данни и да ги предава за анализ. Този подход значително намалява времето за проучване и покрива по-голяма площ.

За експеримента изследователите са използвали четириног робот с манипулатор. Той бил оборудван с камера и спектрометър за определяне на състава на материалите. Роботът е изпълнявал предварително дефинирани действия – движение, навигация до точки, разполагане на инструменти и предаване на данни – но без директен контрол по време на процеса.

Както съобщава Tomorrows World Today, тестовете са проведени в лабораторията Marslabor в Швейцария, която симулира условия на други планети, включително скалист терен и специално осветление. Роботът автономно е откривал специфични обекти, като например определени видове скали, използвал е манипулатора си за анализ и е предавал резултатите.

Сравнението разкрива значителна разлика в ефективността. Полуавтономните мисии с множество цели отнемаха между 12 и 23 минути, докато традиционният ръчен подход изисква приблизително 41 минути за подобни задачи.

Изследователите обърнали специално внимание на дизайна на робота. За разлика от колесните роувъри, четирикраката система може по-добре да се ориентира в труден терен. Това е особено важно за Луната, където ценни ресурси могат да се намират на труднодостъпни места, като например по стръмни стени на кратери.

НАСА също продължава да разработва подобни технологии. По-конкретно, агенцията вече работи върху автономни превозни средства за лунно изследване и добив на ресурси като част от бъдещи мисии. Въпреки че мисията Artemis II не включва роувър, подобни решения биха могли да формират основата за дългосрочно човешко присъствие извън Земята.

Освен това, изкуственият интелект вече се използва на практика. Например, по време на операциите на марсохода Perseverance, ИИ-модели от рода на Claude бяха използвани, за да му помогнат да се ориентира по маршрута си и да избягва препятствията. По време на тестовете марсоходът е успял да измине приблизително 1500 фута без никакви проблеми.

В крайна сметка, полуавтономните роботи биха могли значително да променят подхода към изследването на космоса – правейки го по-бързо, по-ефективно и по-малко зависимо от постоянния контрол от Земята.