Новата озонова дупка над Арктика се затвори сама

В началото на месеца четохте за странно космическо явление над Арктика, когато в озоновия слой се отвори нова, неизвестна на учените досега дупка. Сателитната програма Коперник на Европейската комисия проследи необичайното събитие и сега има доказателства, че дупката се е затворила изцяло от само себе си.

Озоновият слой действа като слънцезащитен крем за Земята, предпазвайки живота от вредното ултравиолетово лъчение. Toй предпазва Зeмята oт cлънчевата ултравиолетова радиация и помага на нашата планета да бъде поддържана oбитаема за всичĸи познати ни фoрми на живот. Най-известната озонова дупка, за която всички сме чували е тази, която ежегодно се среща над Антарктида.

Но пробойни в озоновия слой над Арктика са напълно нечувани досега. Всъщност видяхме подобно събитие през 2011 г., но тогава имаше далеч по-малки мащаби. Екипът на службата за мониторинг на атмосферата към програмата Коперник (CAMS) определи тазгодишната дупка на северното полукълбо като рекордна и необичайна.

Изследователският институт на Европейския център за средносрочни прогнози обяви „излекуването“ на дупката миналата седмица, като заяви, че „безпрецедентната озонова дупка над северното полукълбо на Земята, приключи толкова бързо и ненадейно, колкото и започна.“

Откриването на озоновата дупка над Антарктида още през миналия век предизвика глобални усилия за намаляване на употребата на вредни химикали, които допринасят за отварянето. Най-популярните сред тях, които всички познаваме са фреонните газове, които се използват в цяла поредица от сфери на индустрията и бита ни – от дезодорантите и климатиците до много системи в областта на хирургията, пожарогасенето и други. Арктическата дупка обаче не е проследена като причинена от човешката дейност, а до това, което Европейската космическа агенция нарече „необичайни атмосферни условия“, включително мощен полярен вихър от въртеливия студен въздух.

CAMS описа полярния вихър на Арктика през 2020 г. като „изключително силен и дългогодишен“. Фригидните ниски температури в стратосферата също са изиграли своята роля в образуването на дупката. След като полярният вихър отслабна, дупката успя да се затвори изцяло сама. Много учени веднага прогнозираха подобен обрат на събитията, тъй като именно това са предвижданията при хипотезата за спонтанно възникване на озонова дупка при същите атмосферни условия, което изглежда я потвърждава.

Докато Арктическата дупка се грижи за себе си, дупката на Антарктида остава проблем. Напоследък има и някои добри новини на този фронт. НАСА обяви през 2018 г. първото пряко доказателство за възстановяване на озоновия слой поради забраната на използваните на тежки фреони, за които споменахме по-горе. Озоновата дупка през 2019 г. доби най-малките си размери в историята от откриването ѝ досега, но учените предполагат, че ще трябва да минат още доста десетилетия, докато успее да се затвори и озоновият слой на Планетата да бъде възстановен.