Новата снимка на Луната накара астронавтите да заплачат

Четиримата астронавти от мисията „Артемида 2“ наскоро изпратиха на Земята първите снимки на обратната страна на Луната, направени от хора от 1972 г. насам. Сред изображенията са моментът, в който Земята изчезва зад лунния хоризонт, слънчевата корона, която обгръща лунния диск, и два неназовани кратера, на които екипажът предлага да се дадат имена. Единият от тях е предложен в чест на починалата съпруга на командира.

Първият полет на хора до Луната през 21-ви век

Мисията „Артемида“ стартира на 1-ви април 2026 г. от космическия център „Кенеди“ във Флорида. Тя е десетдневна пилотирана обиколка на Луната с екипаж от четирима астронавти. Полетът е първият пилотиран полет по програмата „Артемида“ и първият пилотиран полет извън ниска околоземна орбита след „Аполо 17“ през 1972 г.

Екипажът включва командир Рийд Уайзман, пилот Виктор Глоувър и специалист по мисията Кристина Кох – и тримата от НАСА. Към екипажа се присъедини и специалистът по мисията Джереми Хансен от Канадската космическа агенция. Глоувър стана първият чернокож мъж, Кох – първата жена, а Хансен – първият неамериканец, който е извършил полет около Луната.

Artemis 2 (Артемида 2) е вторият полет на ракетата SLS (Space Launch System) и първият пилотиран полет на космическия кораб Orion. Това е изпитателен полет: астронавтите тестват системите за поддържане на живота, ръчното маневриране на кораба, скафандрите – всичко, от което ще се нуждаят бъдещите мисии с кацане на повърхността. Тоалетната им, между другото, се развали почти веднага след излитането, но бързо бе поправена.

Снимка на обратната страна на Луната през 2026 г.

Обратната страна на Луната, тази, която винаги е отвърната от Земята заради приливното улавяне, изглежда доста по-различно от познатата ни „предна“. В сравнение с видимата страна топографията на задната страна е по-груба, с много ударни кратери и много малко тъмни лунни морета. Докато видимата страна е покрита с 35% морета от втвърдена лава, на обратната страна те са по-малко от 1%.

Прелитайки над обратната страна, екипажът засне и описа особеностите: ударни кратери, древни потоци лава, пукнатини и хребети, образувани по време на бавната еволюция на Луната. Те отбелязаха и разликите в цвета, яркостта и текстурата, които дават сведения за състава и историята на лунната повърхност.

Защо човешките наблюдения са толкова ценни, ако имаме сателити? Разликите в цвета на повърхността са трудни за забелязване от сателитните изображения, а човешкото око е отлично в улавянето на такива нюанси. Астронавтът Хансен например описва зеленикави оттенъци на платата, които не е виждал никъде другаде от тази страна на Луната, както и много области с кафеникав оттенък. Всички тези наблюдения ще помогнат на учените да разберат по-добре минералния състав на лунната почва.

„Залезът на Земята“ и слънчевото затъмнение в космоса

Когато „Орион“ застана зад Луната, се случи нещо, което досега са виждали само астронавтите от „Аполо“. Екипажът наблюдава „залеза на Земята“ – моментът, в който нашата планета изчезва зад лунния хоризонт – и след това „изгрева на Земята“, когато корабът се появява от другата страна. Между тези два момента имаше около 40 минути пълна тишина: корабът беше навлязъл в планираната зона на радиомълчание, защото Луната блокираше комуникацията между „Орион“ и Земята.

Но главното зрелище беше слънчевото затъмнение, наблюдавано откъм Луната. В края на орбитата екипажът стана свидетел на почти едночасово слънчево затъмнение, тъй като космическият кораб, Луната и Слънцето се подредиха в една линия и астронавтите можеха да изучават слънчевата корона – външната атмосфера на Слънцето – докато тя преминаваше покрай ръба на Луната. Това е първото в историята слънчево затъмнение, което хората наблюдават откъм Луната.

Пилотът Виктор Глоувър описва видяното в реално време:

„Слънцето е застанало зад Луната и короната все още се вижда. Тя е ярка и създава ореол около почти цялата Луна. Земята така ярко свети оттам, а Луната просто виси пред нас“.

Новите кратери на Луната

На границата между светлината и сянката, разделителната линия между лунния ден и нощта, ниското Слънце хвърля дълги сенки и екипажът разпознава два неназовани досега кратера. Астронавтите предложиха първият кратер да бъде наречен Integrity, в чест на техния кораб, а вторият – Carroll, в памет на покойната съпруга на командир Уайзман.

Карол Тейлър Уайзман е била детска медицинска сестра. Тя умира на 17-ti май 2020 г. на 46-годишна възраст след петгодишна борба с рака. Карол настоява съпругът ѝ да продължи обучението си за космически полети в Хюстън, дори когато болестта ѝ прогресира. След смъртта ѝ Рийд отглежда сам двете си дъщери.

Кратерът Carroll е разположен на границата между видимата и обратната страна на Луната – „ярко петно“, което може да се види от Земята при определени условия. Когато Хансен прочита посвещението по радиовръзката, астронавтите не могат да сдържат сълзите си. След думите му екипажът се прегърна в безтегловността, а Уайзман и Кох избърсват сълзите си.

След като мисията приключи, предложените имена ще бъдат официално представени на Международния астрономически съюз – организацията, която управлява наименованията на небесните тела и обектите на тяхната повърхност. Вече има прецедент: през 1968 г. астронавтът Джим Ловел от „Аполо 8“ предлага една планина да бъде наречена на името на съпругата му Мерилин, но името е официално одобрено едва през 2017 г.

Защо ни трябват снимки на Луната

„Орион“ и неговият екипаж се завръщат у дома с нови знания за лунната повърхност и ключови данни от тестовите полети, които ще помогнат на бъдещите мисии – с кацане на хора на лунната повърхност още през 2028 г. Една от целите на наблюденията е потенциалната бъдеща площадка за кацане на безпилотна товарна мисия. Екипажът успя да зърне и района на южния лунен полюс, където хора биха могли да кацнат още през 2028 г.

Сред нещата, които са видени, е източният край на басейна Южен полюс-Айткен – най-голямата и най-старата ударна структура на Луната. Този гигантски басейн, с диаметър над 2400 км и дълбочина около 13 км, е един от най-големите кратери в цялата Слънчева система. Проучването му може да ни покаже какво се крие под лунната кора.

Десетдневната мисия трябва да приключи в петък, когато „Артемида“ ще влезе отново в атмосферата и ще се приводни в Тихия океан край бреговете на Сан Диего. Влизането в атмосферата ще бъде най-бързото за пилотиран космически кораб – около 40 000 км/ч.