Нова фаза във войната на дроновете: Русия залага на свръхбързи Shahed

Войната в Украйна постепенно се превръща и в технологична надпревара, в която новите решения често се появяват по-бързо, отколкото военните успяват да ги анализират. Според украински експерти следващият етап от конфликта може да бъде доминиран от една ключова характеристика – скоростта на бойните дронове.

Предупреждението идва от известния специалист по безпилотни системи Серхий „Флаш“ Бескрестнов, който наскоро бе назначен и за съветник към украинското министерство на отбраната. По негови думи Украйна вече разполага с достатъчно производители на дронове-прехващачи, но това вече не е най-голямото предизвикателство. Според него истинската битка тепърва започва, защото Русия вероятно ще се опита да промени стратегията си и да заложи на значително по-бързи ударни безпилотни апарати.

През последните две години Украйна разви цяла индустрия около така наречените дронове-прехващачи. Това са сравнително малки безпилотни машини, чиято основна задача е да се насочват директно към руските ударни дронове и да ги унищожават във въздуха. Те се превърнаха в ключов елемент от украинската система за противовъздушна отбрана, защото са много по-евтини от традиционните ракети за ПВО. Докато една ракета от модерна система може да струва десетки или дори стотици хиляди долари, дрон-прехващачът обикновено струва между две и шест хиляди долара. Това позволява на украинската армия да се противопоставя на масирани атаки, при които Русия изпраща десетки или дори стотици дронове наведнъж.

Русия използва широко така наречените дронове „Геран“, които представляват руска версия на иранските Shahed. Най-разпространеният модел е Geran-2, който може да лети със скорост около 180 километра в час и да нанася удари по инфраструктура или военни цели на дълги разстояния. Именно срещу тези апарати украинските инженери създадоха първото поколение дронове-прехващачи.

Сега обаче ситуацията може да се промени. Според Бескрестнов Москва вече търси начини да направи своите безпилотни апарати значително по-трудни за унищожаване. Една от възможностите е добавянето на системи за избягване на прихващане и по-добро планиране на маршрути, така че дроновете да летят по предварително подготвени коридори. Друг подход е използването на много ниска височина на полета, което затруднява радарното откриване. Най-голямата промяна обаче може да бъде именно увеличаването на скоростта.

В последно време Русия започна да използва и по-нови модели, известни като Geran-3, които вече разчитат на реактивен двигател и могат да достигат скорости до около 320 километра в час. Според украинския анализатор не е изключено следващите версии да достигнат дори около 400 километра в час. Още по-сериозни притеснения предизвиква потенциалният модел Geran-5, който според някои оценки може да се доближи до скорости над 600 километра в час.

Точно тук се появява голямото предизвикателство за украинската страна. Повечето дронове-прехващачи са изградени на базата на сравнително евтини компоненти и използват перкови двигатели. Това означава, че те имат естествени ограничения по отношение на максималната скорост. Дори най-добрите модели трудно могат да надхвърлят около 350 километра в час. Ако руските ударни дронове станат значително по-бързи, част от тези системи могат да се окажат недостатъчно ефективни.

Затова Бескрестнов призовава производителите и инженерите още сега да започнат разработването на нови решения, които да могат да прихващат много по-бързи безпилотни апарати. Според него времето за подготовка все още съществува, но прозорецът за реакция постепенно се затваря.

Украйна вече постави амбициозна цел да увеличи производството на дронове-прехващачи до поне 1000 броя дневно, което показва колко важни са тези системи за защитата на страната. Въпреки това експертите предупреждават, че технологичната надпревара между двете страни ще продължи да се ускорява.

Ако скоростта на ударните дронове продължи да нараства, въздушната война може да се промени драматично. Именно затова много анализатори смятат, че следващият голям етап в развитието на безпилотните системи ще бъде създаването на ново поколение свръхбързи прехващачи, които да могат да се справят с тази заплаха.