Ново изследване посочва негативните ефекти от използването на AI услуги върху когнитивните способности на човек

Помните ли преди години, когато учените заговориха за феномена „дигитална амнезия“, причинена от малките компютри в джобовете ни и Интернет? Е, с появата на генеративните AI инструменти и услуги, нещата се влошават допълнително. Много повече.

Това сочи ново проучване, проведено от британски и американски учени. За целта на изследването, учените организирали един тест с 350 човека в две групи. Целта била да решават дробни уравнения. На първата група бил предоставен достъп до специално обучен бот на базата на ChatGPT. Другата група трябвало да се оправя без помощта на изкуствен интелект. По някое време, на първата група им бил отнет AI помощника и трябвало да се оправят сами.

Резултатите били категорични. Използването на изкуствен интелект за дейности, изискващи интензивно мислене може бързо да наруши интелектуалните способности на човек и желанието му да се справя с трудности. „Установяваме, че изкуственият интелект подобрява непосредственото представяне. Но това идва на тежка когнитивна цена“, посочват авторите на изследването. Те установяват, че едва след 10-минутно използване на AI, хората, които губят достъп до него се представят по-зле и се отказват по-често от тези, които въобще не са ползвали AI инструмент. Проучването на учените предстои да премине академичен преглед.

Futurism, които предават новината, коментират, че изследването стъпва на огромна база от изследвания. Такива, които посочват, че изкуственият интелект може да наруши сериозно мисленето и независимостта на хората. Специалисти алармират също, че дългосрочното прехвърляне на когнитивни задачи на тези инструменти може да изложи хората на „ефекта на сварената жаба“. При този процес, постепенната ерозия на когнитивните ни „мускули“ води до значими предизвикателства в дългосрочен план.

Авторите на проучването предупреждават и още нещо важно. Ако продължителното използване на изкуствен интелект деградира дългосрочното учене, тези ефекти ще се натрупат с годините. И колкото по-видими стават, толкова по-трудно обратими ще са. „Това е аналогично с ефекта на сварената жаба. При който всяко незначително усилие изглежда ненужно за предприемане, докато кумулативният ефект се окаже непосилен за адресиране“, гласи извода тук.

Проучването включвало и друг тест. То обхващало 670 участника, които отново били разделени в две относително равни групи. На първите била осигурен AI помощник, който им бил отнет по някое време. Другата нямала достъп до такъв през цялото време. Този път задачите били от областта на математическата логика. И резултатите, както условията, били същите. Веднъж отнели AI помощника на хората от едната група, както представянето им, така и волята им падали.

Третият и последен експеримент включвал други 200 души. Този път задачата им била да отговарят на серия от въпроси върху определени текстове. Целта е да се покаже, че проблемите не се ограничават единствено до математически задачи. Резултатите? Същите.

„Най-важното нещо, което научих в колежа, е смисъла на упорития труд“, коментира един от авторите на проучването проф. Рашит Дюби от Калифорнийския университет при Лос Анджелис. „Ако работя усилено, аз съм способен да правя много неща“. Той предупреждава, че училищата и общностите трябва да обмислят много внимателно сляпото интегриране на чатботове в образователните програми. „Това са много важни, основни човешки елементи, които сме научили през цялото си детство, в гимназията и колежа. Ако прехвърляме всичко на изкуствения интелект, какво ще стане с нашите убеждения и с нас самите?“. Практиката, според Дюби, ни прави добри в широк спектър от области. И това е нещо, което изкуственият интелект може да ни отнеме.

„Ще имаме поколение, което не знае какво може. И това в крайна сметка ще размие напълно човешката способност да твори и създава нови неща“, завършва Дюби.