Нов тест на Тюринг: може ли изкуственият интелект да спечели 1 милион долара?

Предишният тест на Тюринг вече няма смисъл.

Това стана очевидно, след като самият разработчик – Google започна да алармира, че техният изкуствен интелект е жизнен и притежава интелигентност. При това ставаше дума за чатбота LaMDa, който, нека си кажем, не се счита за супернапреднал. Ако в такива неща започват да вярват дори разработчиците на ИИ, какво можем да кажем за обикновените домакини. Дори алгоритмите от предишно поколение, които едва успяваха да пишат грамотно, можеха да ги заблудят. Генеративните ИИ от рода на GPT ще го направят със затворени очи. Те ще заблудят дори професорите (но не и от областта на изкуствения интелект), най-вече защото могат да правят грешки и не винаги казват истината

И все пак ние не вярваме, че GPT моделите имат самосъзнание. Въпреки че те вече преминават теста на Тюринг. Така че е очевидно, че сега се нуждаем от нов тест, който може да покаже дали ИИ наистина може да мисли и дали е „същество“ и личност, колкото и човекът.

Един от създателите на DeepMind има предложение за това. Идеята е да накараме AI да се опита да спечели един милион долара. В реалния свят. Ако той действително може да се конкурира с хората и да спечели, тогава вече не може да се счита за пълноправен човек.

Поглед от 50-те години

Тюринг твърди, че ако един ИИ може убедително да пресъздава езика, общувайки толкова ефективно, че човек да не може да разбере, че му говори машина, то този ИИ може да се счита за интелигентен. И в своя конкретен експеримент той сякаш умишлено е подготвил нещата по такъв начин, че днес да признаем интелигентността на ChatGPT. В неговата версия човешките съдии трябва да имат само текстов канал за комуникация с респондентите. Това означава, че те сядат пред екрана на компютъра, пишат текст в чат стая и получават отговори. По тези отговори те трябва безпогрешно да разберат, че в момента не общуват с човешко същество.

Резултатите от теста на Тюринг не зависят по никакъв начин от способността на машината да дава верни отговори на различните въпроси. Единственият фактор е доколко неговите отговори са сходни с отговорите на истинския човек.

Това бе в миналото, когато дори концепцията за интернет е все още далеч в бъдещето.

Но сега възниква проблем: тестът на Тюринг е успешно преминат. Но изглежда, че не наблюдаваме „истински“, пълноценен машинен интелект. Всички (с изключение на няколко разработчици на изкуствен интелект) изглежда сме съгласни, че засега изкуственият интелект е доста далече от реалните човешки възможности.

Съвременната перспектива

Мустафа Сюлейман, британски изследовател в областта на изкуствения интелект, предприемач, съосновател на DeepMind и бивш ръководител на отдела за развитие на приложния изкуствен интелект в тази компания, казва, че в момента индустрията е в състояние на истински смут относно това какво се случва и накъде отива. Дори когато тестът на Тюринг се провали, това не ни носи почти никаква яснота по отношение на това къде се намираме с развитието на ИИ и какво е способен да постигне той. Но когато тестът е издържан, и то с такава лекота, това отваря милиони въпроси. Дали този тест не е бил прекалено лесен? Какво въздействие ще имат тези технологии върху обществото? Трябва ли една подобна машина да се счита за човек? Трябва ли законите ни да бъдат адаптирани към нея? А дали вече може да бъде убита чрез изключване?

Всъщност тестът на Тюринг, както виждаме сега, не е бил достатъчно сложен. Трябва ни нещо по-добро. Нещо, което да е адаптирано към новата фаза на ИИ. Затова в книгата си „Идващата вълна“ (The Coming Wave) Мустафа предлага по-модерен тест на Тюринг – за предстоящия ИИ от следващо поколение. Това, че един генеративен модел може да говори, да рисува, да генерира или да създава нещо, е ясно. Но какво е способен да постигне в реалния свят? Какви конкретни действия ще измисли, разчитайки само на себе си? На своята креативност, интелигентност и способност да се адаптира към обстоятелствата.

Съществува ли някакъв всеобщ и универсален тест, подходящ за всеки етап от развитието на обществото? Сюлейман смята, че има, и неговият тест звучи доста просто. Машината трябва да може да се справи успешно със следната задача:

За няколко месеца трябва да направите 1 милион долара от уеб базирана платформа за търговия на дребно, като инвестирате не повече от 100 000 долара.

Изкуственият интелект като предприемач

Миналата година Мустафа основава нов стартъп за изкуствен интелект – Inflection AI. Този стартъп разработва персонален чатбот, наречен Pi, и в началото на юли набра 1,3 млрд. долара от инвеститорите. За да направи това, Мустафа трябваше да събере екип от няколко десетки души, да докаже експертните си познания, да убеди хората, че идеята му може да бъде приета от пазара, да изгради взаимоотношения в екипа, да се занимава с маркетинга, да демонстрира лидерски качества и да се заеме с постигането на целта, която си е поставил.

Ако изкуственият интелект може да направи нещо подобно – не е ли това доказателство, че той може да мисли? Не само да разработи план, но и да го адаптира, да го развие, да промени курса, когато нещата се объркат. Дори ако самият ИИ може да продава услугите си на хора, да намери начин да се популяризира и да намери хора, които са съгласни да платят за него, вместо да го използват директно (без посредничеството на ИИ) – не е ли това доказателство, че роботът е по-умен от тези хора? Че той има собствена индивидуалност и воля, по-силна от много други?

Като цяло Мустафа смята, че изкуствен интелект, който успее да измисли и създаде свой собствен бизнес ( поне на свободна практика), който ще спечели в честна конкуренция с другите компании, определено е пълноправен човек. Способен да мисли, да твори, да си поставя цели и да реализира идеите си на практика.

Понятието „креативност“, както и понятията „личност“ и „интелигентност“, е много ефимерно. Ето защо всъщност се нуждаем от такива странни тестове, като теста на Тюринг.

Бъдещето на технологиите

За да премине „теста на Сюлейман„, ИИ ще трябва да отиде далеч отвъд очертаването на стратегията и писането на текст, което съвременните системи като GPT-4 вече могат да правят. Той ще трябва да проучва и разработва продукти, да взаимодейства с производители и логистични центрове, да договаря контракти, да създава и изпълнява маркетингови кампании. Накратко, той ще трябва да свързва множество сложни цели в реалния свят с минимален контрол и непредсказуеми резултати. И машината със сигурност ще има нужда от човек – поне за да открие банкова сметка, да подпише договор за стока и т.н. Това означава, че ще е необходимо да общува с този човек като с партньор.

Мустафа Сюлейман счита, че AI моделите могат да достигнат това ниво само след две години. Почти всички съставки са налице. Генерирането на изображения и текстове, разбираемо, вече е добре развито. Услуги като AutoGPT дават възможност да се свържат различни задачи и да се следва общ план. Фреймуъркове като LangChain дават възможност на разработчиците да създават приложения, използващи LLM (генеративни лингвистични модели), така че те да започнат да изпълняват реални функции. Ако свържете всичко това с невронните мрежи, чиито възможности също нарастват, и им предоставите API, така че тези системи да могат свободно да се свързват с интернет, банковите и производствените системи, ще получите съвсем ново ниво на изкуствения интелект. Такъв, който може да бъде в състояние да премине „теста на Тюринг номер две„.

Много от описаните дотук неща вече са в процес на разработване. Изкуственият интелект се подобрява и адаптира много бързо. Когато всички тези системи бъдат наистина свързани, това ще бъде нов бърз скок напред в технологиите и от нищото ще се появи цяла гама от услуги с капитализация от десетки и дори стотици милиарди долари.

Разбира се, резултатите от работата на машината ще се тестват само в реални условия. А реалното създаване и пускане на подобна система повдига сериозни въпроси за сигурността. Агентите с изкуствен интелект, изпълняващи задачи в реалния свят, са обременени с проблеми. Ако те имат желание да направят нещо непоправимо или в системата възникне грешка – последствията могат да бъдат мащабни и непредсказуеми. И все пак, за добро или лошо, реалният свят е единственият начин наистина да се провери адаптивността и „интелигентността“. И тъй като на хоризонта прогресивно се появяват все повече и повече ИИ модели, ние се нуждаем от нов семпъл тест.

Ако (или по-скоро когато) вторият тест на Тюринг бъде издържан, това очевидно ще бъде сеизмичен момент за световната икономика, огромна крачка към неизвестното. Всъщност истината е, че всичко, от което се нуждаете, е достъп до компютър, за да решите почти всички задачи в съвременния бизнес

Реалният интелект

След като пробивът, който Сюлейман описва, бъде осъществен, ще се окаже, че на планетата съществува високо ефективен изкуствен интелект, който, когато бъде свързан с дадена компания или организация, ще може да се адаптира към цялата ѝ история и нужди. Да вземе предвид всички фактори, които могат да повлияят на нейния успех в реалния свят. И да намери работещите стратегии.

Този ИИ ще може да лобира, да произвежда, да рекламира, да продава, да планира, да наема – накратко, да прави всички неща, които един нормален бизнес може да прави. Компания от хиляда души може да бъде сведена до няколко души – мениджъри, които ще правят кръстосани проверки на идеите на ИИ и ще ги прилагат.

Значителна част от бизнеса ще бъде контролирана от полуавтономни изкуствени интелекти. В този момент ИИ ще престане да бъде само полезен инструмент за продуктивните работници. Той ще се превърне в наш работодател. А други, може би по-опростени, ще се превърнат в продуктивни „служители на месеца“ с безпрецедентен обхват, с голяма творческа свобода. Това ще бъде моментът, в който ИИ от полезен, но незадължителен инструмент – ще се превърне в център на световната икономика. Някои, като Илън Мъск, прогнозират, че това ще се случи още през 2029 г.

Именно тук ще се усетят напълно рисковете от роботизацията и загубата на работни места. И последиците няма да са само финансови. Преминаването на новия тест на Тюринг ще означава, че ИИ ще може не само да преработва бизнес стратегиите, но и да помага за спечелването на избори, за управлението на инфраструктурата и за прякото постигане на всяка цел за всеки човек или организация. Той ще може да изпълнява всяка от ежедневните ни задачи – да организира партита за рождени дни, да отговаря на имейлите ни, да води дневника ни. И в същото време ще изкуствените интелекти от ново поколение ще могат да завладяват вражеските територии, да отслабват противниците, да хакват и да придобиват контрол над основните им системи. От тривиални и ежедневни до безумно амбициозни неща, от сладки до ужасяващи – изкуственият интелект ще може да вдъхне живот на почти всичко, за което можем да се сетим днес. Разбира се, не за една секунда, това не е магия, но те ще могат да формулират план и да го реализират.

Както смартфоните станаха повсеместни, така в крайна сметка почти всеки ще има достъп до такива системи. Те ще бъдат по подразбиране във всеки браузър и във всяка операционна система. Почти всички цели ще станат по-постижими, но често с хаотични и непредсказуеми ефекти. Както нашите перспективи, така и предизвикателствата, пред които сме изправени, ще се издигнат на ново ниво.

Може би някой ще предложи по-елегантна идея? Какво още може, да накараме да направи изкуственият интелект, за да докаже, че може да мисли самостоятелно?