Нов чатбот позволява да общувате с починалите си близки

Джеймс Влахос губи баща си, който умира от рак през 2017-та година, но въпреки това все още поддържа контакт с него през цялото време. Бащата Джон разказва на сина си истории за влюбванията му от неговото юношество в момичета от съседната улица, които вече са се превърнали в зрели жени, за домашния заек, който е имал като дете. Разказва му как като младеж пее в опери от Гилбърт и Съливан и как избира да стане адвокат. Понякога дори дава израз на характерните за неговия език обиди и паразитни фрази.

Как е възможно да се поддържа жив контакт с човек, който не е измежду живите? С помощта на чатбот, наречен Dadbot, който синът на Джон е започнал да използва и конфигурира, още когато баща му е бил диагностициран с рак на белия дроб в четвърти стадий. В продължение на месеци Влахос записва житейските истории на умиращия си баща, след което създава интерактивно негово AI копие, което говори с идеолекта и думите на баща му.

„Това не може да замени баща ми, но ми дава начин да имам връзка с него и да поддържам спомена за него пълнокръвен“, казва Джеймс Влахос, който е основател на компанията HereAfter AI.

“Dadbot беше трансформиращо преживяване за мен, защото ми даде невероятна утеха“, допълва Влахос, който е бивш технически журналист и автор в Talk To Me.

Сега Влахос усъвършенства своите разработки по Dadbot с помощта на HereAfter AI. Платформата позволява на „мъртвите да оживеят“ като създава на починалите нещо, което Влахос нарича „Аватар, който разказва историята на живота им“, като може да позволи на близките на починалите да осъществяват комуникация с виртуалния образ на починалия, който дори може да говори с неговия глас. Близките на починалите могат да взаимодействат с персонализирани гласови аватари чрез интелигентни високоговорители, мобилни телефони, настолни компютри и други устройства, като виртуалните аватари им отговорят с помощта на технология за гласово разпознаване, подобна на тази, която използва виртуалният асистент Alexa, като засега разговорите основно са ограничени до разказване на предварително записани истории, спомени, вицове, песни и дори съвети. HereAfter Ai е една от редицата стартиращи компании, обещаващи дигитално безсмъртие с помощта на чатботове, AI и дори холограми като тези от USC, които позволяват да оживеят личните разкази и историите на хора, които са преживели Холокоста.

Ако в този момент, докато четете статията, си правите неизбежна асоциация с популярния епизод “Be Right Back” на британския сериал Black Mirror, то значи не сте много далеч от това, което и ние асоциирахме веднага, когато чухме за историята на Влахос. В този епизод на британската антиутопична поредица антология, скърбяща млада жена се регистрира за услуга, която ѝ обещава да създаде ИИ версия на нейното мъртво гадже, като за изходен материал за виртуалния образ ще използва всичките му публикации в социалните мрежи и цялата онлайн кореспонденция, която двамата са имали. Когато виртуалната версия е вече готова, жената започва да взаимодейства с цифровия двойник на нейния покоен партньор чрез незабавни съобщения, преди да си поръча изработването на физически андроид, който да прилича на нейния покоен приятел, да говори и да се държи като него. Когато обаче това се случва, нещата стават наистина гротескни и зловещи.

Някои хора без съмнение изпадат в ужас и ги побиват тръпки при мисълта да общуват с виртуални версии на мъртви членове от своето семейство и приятели. Когато обаче видите как действително се чувства един човек, който е загубил близък, но има възможност да комуникира с негова виртуална версия, какъвто е случаят на Влахос, оставете с едно впечатление, че това е технология, която е част от следващия етап от развитието ни и не е по-ужасяваща от това да комуникирате с виртуален асистент като Siri например, с разликата, че този път говорим за виртуален асистент, който е медиатор между нашия свят и отвъдното.

Как се създава виртуална версия на покоен близък?

За да използвате услугата на HereAfter AI е необходимо първо да се регистрирате в платформата, за да получите активен достъп. След това трябва да стартирате приложението и автоматизиран интервюиращ чатбот започва да ви задава въпроси за живота ви (в случай, че искате да си направите личен чатбот приживе), след което записва изговорените отговори, за да улови вашия глас, речник, идеолект, спомени, начин на езиково построяване на мисълта, доколкото последно е възможно, за да се създаде една дигитална версия, която да дава усещането за вас самите. Можете също така да качвате различни изображения, за да онагледите думите си.

По-късно потребителите, които решат да използват вашия виртуален аватар, могат да му задават въпроси, на които той ще отговаря с вашия глас, който е усвоил на база предоставените записи. Например, когато Влахос пита аватара на баща си кога се е запознал с майка му или кой е момента от живота му, в който се е чувствал най-горд от себе си, той казва, че чува отговор, който не би могъл да каже, че се различава от този, който си спомня, че баща му е давал приживе. Създаването на собствен дигитален аватар е напълно безплатно, но платформата таксува потребителите, които биха искали да ползват вашия аватар в бъдеще – таксата е от 49 щатски долара на година. Потребителите също така имат възможност да изтеглят пълните аудио записи на вашите разкази за 95 щатски долара. Разбира се, това е една ранна разработка, която се базира на изкуствен интелект, и предоставя едни основни възможности, които се свеждат до това когато зададете някакъв въпрос, системата да успее да идентифицира коя точно история от предварително записаните искате да чуете. ИИ инструментът не може да синтезира самостоятелна реч, нито да създава нови истории или изказвания, които да звучат като произнесени от мъртвеца – поне не и на този етап. Но въпреки това технологията е много обещаваща.

„Докато HereAfter AI съхранява направените записи, ние не ги разпространяваме или осигуряваме приходи от тях по никакъв алтернативен начин, като извличане на данни от тях с цел реклама“, казва Влахос. Амбициите му за бъдещите версии на приложението са интервюиращия асистент да стане по-добър, така че да може да улавя фините нюанси в разказа и речта, както и да схваща идейни понятия и концепции, а на по-късен етап и да синтезира нови изказвания и реч – амбиция, която звучи наистина футуристична, и в същото време и много зловеща.

„Да мога да чуя гласа на баща си, когато поискам, да мога да се завърна отново в неговите спомени, да чувам гърления му смях… това е нещо, което е успокояващо за мен. Това го прави по-присъстващ за мен, отколкото иначе би бил, ако беше само угасващ спомен в ума ми.“, казва Влахос.

Аманда Ламброс, специалист по възстановяване на човешки образи в дигитален формат, живееща и работеща в Австралия, която не е свързана с HereAfter AI, нарича услугата „страхотна инициатива, нещо, към което хората могат да посегнат, когато скърбят, когато се почувстват самотни, когато искат да продължат да живеят със спомените за близките си“.

Един недостатък, който Ламброс отчита в платформата, е че тя все пак използва някои инструменти, с които допълва разказите и историите на виртуалните аватари, макар и да не може да синтезира изцяло нова реч – и това е нещо, което според нея може да доведе до объркване и негодуване от страна на близките и роднините

Към момента на написването на тази статия HereAfter AI има няколкостотин потребители, според информация от Влахос. Една от тях, Смита Шах, се регистрира в услугата, защото е искала да запази живия разказ на истории, които е разказвал баща ѝ, който е на 92 години и майка ѝ на 86. Шах се обръща към HereAfter AI, за да „разговаря“ с родителите си, когато те вече не са на разположение за разговор от доста време насам, макар и да са живи.

„Те живеят в Индия, а аз съм в Канада, така че предвид огромната разлика в часовия пояс за мен е трудно да говоря с тях, но все още мога да слушам историите им, които биха искали да ми разкажат отново и отново, които мога да запазя, за да могат следващите поколения да ги чуят, за да разберат от къде тръгват скромните ни корени“, казва Шах.

HereAfter AI не обещава да намали скръбта или да замести по някакъв начин любимите хора, които са си отишли. Но може, както казва Влахос, да свърже мъртвите с тези, на които те липсват, така и с тези, с които никога не са можели да се срещнат, защото са се разминали в поколенията.

„Един от страховете от смъртта е, че човекът се изчезва окончателно, спомените за него избледняват и ни напускат, превръщат се само в едни бледи негативи, които постепенно все повече и повече губят своите детайли. Този тип AI технология не е машина за победа на смъртта, но това което прави, е да предостави един по-ярък, богат и интерактивен начин за запомняне на някого“, казва Влахос.

HereAfter AI и Dadbot са една от плеядата платформи, които намират своето място на дигиталния пазар днес, посветени на това да впрягат възможностите на технологиите в надмогването на ограниченията, които смъртта налага на живите и мъртвите. Това все още не са технологии, които обещават безсмъртие или възкресение на починалите, а по-скоро представляват такива, които помагат за частично обезсмъртяване на спомените за мъртвите, за поддържане на тяхната живост и топлина, които да можем да изпитаме във всеки един момент. Знаем от философията, че един човек е напълно мъртъв, когато и последният, който го е помнел, си е отишъл. Може би именно тази идея е капитална за разработчиците на подобен род технологии – желанието и стремежа да запазят онова, което не е подвластно изцяло на законите на природата и смъртта, онова, което може да се съхрани и тлаи – разказването на човешките истории, спомените, живостта на образа през разказа, историята на едно отишло си човешко същество, което въпреки това продължава да живее именно чрез своята история, продължава да създава отзвук и да оставя диря в спомените на другите след себе си.