Норвегия потвърди: Русия тества ядрената ракета „Буревестник“ на Нова Земя

Русия официално обяви за напълно успешното тестване на „Буревестник“ – крилата дозвукова ракета с ядрено енергийно задвижване. Както заяви началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов на среща с президента, изстрелването се е състояло на 21-ви октомври: полетът е продължил 15 часа, изминати са около 14 000 км, двигателят е работил на ядрена тяга. Владимир Путин е възложил да се пристъпи към подготовка на инфраструктурата за разгръщането на комплекса във въоръжените сили. Западните издания отразиха изявлението и веднага припомниха: програмата 9М730 „Буревестник“ (по класификацията на НАТО: SSC-X-9 Skyfall е символ на технологична дързост с дълга история на неуспехи, аварии и „въпроси без отговори“ – от стратегическата целесъобразност до екологичната цена.

Reuters в отделен анализ обобщи ключовите тези: „Буревестник“ е нисколетяща крилата ракета с наземно базиране, с ядрено-енергиен двигател, носител на ядрено оръжие с потенциално неограничен обсег.

През 2023 г. Владимир Путин вече говори за успешното изпитване на тази ракета, но не бяха разкрити никакви подробности. Докладът за новото успешно изпитване с показатели от 14 000 преодолени километра и 15 часа полет е най-конкретният от обявените досега. Същевременно двама американски изследователи – Декер Ивлет и Джефри Луис – още през 2024 г. посочиха вероятния район на бъдещото разполагане под Вологда („Вологда-20“/Чебсара), където сателитни снимки показаха строителството на хоризонтални стартови площадки.

Въпреки това, дори в най-новите публикации се подчертава, че проектът е бил съпътстван от продължителна поредица от неуспехи. Според оценката на Nuclear Threat Initiative, „Буревестник“ има „лоши летателни статистики – от 2016 г. са проведени не по-малко от 13 известни теста, само два от които са били частично успешни“. И макар че формално потвърдените от Запада данни за настоящия полет са малко – Норвегия е първата и засега единствената страна от НАТО, която потвърди факта на изпитанията и посочи мястото на провеждането им – самият факт на демонстративното изявление и нареждането да се подготвят позициите за разгръщане са недвусмислено послание към САЩ и техните съюзници.

Наследството на „Плутон“: защо САЩ се отказаха от ядрения пряк поток

Сравнението на „Буревестник“ с американския Project Pluto от 1957–1964 г. е неизбежно. Тогава в Невада бяха доведени до летателна готовност два експериментални ядрени двигателя (Tory-IIA и Tory-IIC), доказвайки принципа: атмосферният въздух, преминавайки през компактния реактор, се нагрява и дава тяга без традиционно гориво. Но програмата беше закрита: балистичните ракети станаха по-надеждни и по-евтини, а най-важното – летателните изпитания на „открит“ реактор с радиоактивни емисии се оказаха политически и екологично неприемливи. Както обобщиха историците на проекта, комбинацията от радиационни рискове, акустична забележимост и уязвимост в крайния участък е елиминирала военната стойност на „суперкрилатата“ ракета SLAM.

Всъщност, и настоящите критици в САЩ посочват същата физика. „Основният недостатък на „Плутон“ е радиоактивната струя. За разлика от корабните реактори с биозащита, ракетният пряк поток няма такава: по траекторията на полета остава явна ядрена следа от реактора“, припомня неотдавнашният анализ на The National Interest.

Защо е необходима ракета „с безкраен обсег“

В руската доктрина „Буревестник“ е замислен като инструмент за заобикаляне на ПРО: нископрофилен (50–100 м според заявленията на специализираната преса), възможност за сложна траектория и заобикаляне на границите на откриване, продължително баражиране с избор на посоката на атаката. В Reuters това се формулира като „оръжие за гарантирано поразяване“ след обмен на удари – поразяване на центрове за управление и инфраструктура, заобикаляйки класическите траектории и без противодействие от разрушената или разрядена система за противоракетна отбрана. Но западните експерти считат, че субзвуковата ядрена ракета с голям обсег на действие и акустичен отпечатък, дори с непредсказуема траектория, остава уязвима за ешелонираната противовъздушна отбрана/противоракетна отбрана в крайния участък във всички случай, и най-важното – дублира функциите на вече съществуващите в Русия средства за нанасяне на ядрен удар (РС-24, „Авангард”, морски базираните ракети и т.н.).

Според сателитните данни, ключовите дейности на „Буревестник” през последните години са регистрирани от западните анализатори на две места: арктическия Панково на Нова Земя (където още през 2017–2018 г. са забелязани характерните „укрития на релси“ при стартиращата позиция) и района на Северодвинск/Ньонокса – главният полигон на ВМФ. Именно с Бяло море свързват най-трагичния епизод от програмата: на 8-ми август 2019 г. при „работи с изотопен източник“ е станала експлозия, загинали са петима специалисти от „Росатом“, регистрирано е краткотрайно повишение на радиационния фон в Северодвинск; По-късно САЩ заявиха, че това е станало при издигането от дъното на неуспешно проведено тестване на „Скайфол“. Официално Москва свърза събитието с „радиоизотопна енергийна инсталация“, без да споменава ракетата.

Аргументите „за” и „против” през погледа на медиите

Какви са силните страни:

Заобикаляне на стационарните граници на ПРО. Ниска височина, комбинирана траектория, възможност за подход от нетривиални посоки (през Южния Атлантик, Тихия океан и др.).

Дежурство във въздуха. Теоретична възможност за патрулиране „с дни“ в очакване на прозорец за удар по системите за управление.

Рисковете:

Радиационната следа. При нормална експлоатация – замърсяване по трасето; при аварийна – локална „мръсна” катастрофа (епизодът от 2019 г. винаги се посочва като „предупреждение”).

Съмнителна добавена стойност. Възможностите на стратегическата триада на РФ и без това са повече от достатъчни за гарантиран ответен удар; „Буревестник“ не променя почти нищо в уравнението на сдържането.

Експлоатационна сложност и цена. Дълга поредица от неуспехи, уникални изисквания към персонала и безопасността, неизвестни правила за утилизация.

Като цяло реакцията на западната преса на изявлението на Русия за успехите на „Буревестник“ е предсказуемо остро негативна. От една страна, в някои публикувани доклади на военното разузнаване на САЩ се признава, че това е уникално оръжие, което няма аналог и срещу което е невъзможно да се противодейства ефективно дори в условията на цялостна система за противовъздушна отбрана/противоракетна отбрана. От друга страна, публикуват се много експертни становища, че „Буревестник“ е излишно оръжие, което потенциално може да нанесе сериозни щети на околната среда в районите, над които лети, дори по време на изпитанията си.

Въпреки това, трябва да се признае, че информацията за „неекологичността“ на новата ядрена ракета понастоящем не е потвърдена от никого. Руската страна не е предоставила никаква информация за тази страна на оръжието. Всички разговори за радиационния отпечатък се основават на американския проект „Плутон“ отпреди 60 години. Но инженерните решения може да са се променили радикално. Още повече, че всички експерти признават технологичния пробив, постигнат от Русия при разработването на „Буревестник“. В случай на масово реално използване на това оръжие, никой вече няма да се интересува от „екологичния отпечатък“, тъй като светът ще се окаже в напълно нова реалност.