Някои хора виждат „невидими“ цветове, за които ние дори не подозираме

Със сигурност всеки е чувал за съществуването на една зрителна особеност, наречена цветна слепота или далтонизъм. Това е доста често срещано явление, което засяга един на всеки 12 мъже и една на всеки 200 жени. При далтонизма хората зле различават или изобщо не различават определени или всички цветове. Оттук идва и наименованието „цветна слепота“. Малко хора обаче знаят, че съществува противоположна на цветната слепота характеристика на зрението, при която хората виждат 10 пъти повече цветове. Това изключително рядко явление се нарича тетрахроматия.

Колко цвята виждат хората с тетрахроматия

Добре известно е, че способността на хората да виждат цветове може да се различава в малки граници. Така например повечето студенти могат да виждат ултравиолетовите цветове, които хората обикновено не виждат. Въпреки това всички хора, които нямат никакви зрителни аномалии, виждат средно около един милион нюанса.

В това отношение тетрахроматите значително превъзхождат нормалните хора, тъй като виждат около 100 милиона нюанса. Те са особено чувствителни към оранжевите нюанси. Ето защо, ако погледнете на света през очите на тези хора, той ще бъде по-ярък и много по-цветен.

Защо някои хора виждат 10 пъти повече цветове

Човешкото око съдържа два вида светлочувствителни рецептори: пръчици и колбички. Пръчиците се грижат за черно-бялото зрение и са по-чувствителни към светлината. Колбичките са по-малко чувствителни към светлината, но именно те ни позволяват да различаваме цветовете.

Нормалният човек има три вида колбички в окото. В случай на цветна слепота, дължаща се на определена мутация, окото съдържа само два вида колбички. Ето защо хората с цветна слепота имат намалена способност да различават цветовете. Вероятно вече сте се досетили, че тетрахроматията също е мутация, която води до увеличаване на броя на колбичките в окото. Хората с тази зрителна особеност имат четири типа колбички.

Само допълнителната колбичка обаче не дава на хората тази уникална способност. За да стане това, тя трябва да има „честотна настройка“, различна от останалите три колбички. Но това не е всичко – зрението трябва да има четвърти цветови канал, чрез който до мозъка се предава допълнителната цветова информация. Това позволява на мозъка да обработва разширената информация за цветовете.

Може би затова хората с тетрахроматия се срещат много по-рядко от тези с цветна слепота. За последните, както беше споменато по-горе, е достатъчно просто да загубят една от колбичките, а не да придобият редица допълнителни способности. Според някои данни до 12% от хората по света имат мутация, свързана с тетрахоматията. Според проучване от 2010 г., публикувано в Journal of Vision, обаче само един човек от 24 носители на съответния генетичен вариант има „тетрахроматично зрение“.

Как се диагностицира тетрахроматията

За разлика от цветната слепота, тетрахромацията е много слабо проучена. И до днес учените не знаят колко точно е разпространено това явление и как влияе на зрението. Предполага се, че хората с лека тетрахроматия различават нюансите малко по-добре от средния човек. Ако човек е със силно развита тетрахроматия, той вижда света в нюанси, които другите хора изобщо не могат да възприемат.

Проблемът обаче е, че хората, които притежават тази „суперсила“, обикновено дори не знаят за нея. Те просто не знаят как другите хора виждат света, тъй като нямат възможност да го погледнат през очите на друг човек. Ярък пример за това е историята на художничката Кончета Антико, която дълго време не знаела, че притежава една уникална способност.

Жената преподавала рисуване и често питала учениците си дали виждат този или онзи нюанс. Учениците, вместо да ѝ кажат истината, само кимали с глава. Едва след години тя научила, че всъщност никой друг освен нея не вижда тези нюанси и че всъщност тя вижда света по различен начин от всички останали. Точно това е случаят, когато фразата: „Аз съм художник и така виждам нещата“ може да се приеме буквално.

Но възможно ли е да се диагностицира тази особеност на зрението? За съжаление понастоящем не съществува надежден метод за изследване. Обикновено за откриване на мутацията, която причинява тетрахроматията, се използва ДНК тест. Въпреки това, както вече стана ясно, наличието на мутация не гарантира специални зрителни способности. За откриването им са необходими специализирани техники.

Накрая ще отбележим, че дори при нормалните хора, които имат три типа колбички в окото, възприемането на цветовете може да се различава. Тази особеност може да бъде сравнена с дисплеите на смартфоните – те могат да имат различни цветови температури и други видими за окото параметри, докато основните характеристики на матриците са си едни и същи. Въпросът е, че възпроизвеждането на цветовете зависи не само от хардуера, но и от софтуера.

Същото е положението и с нашето зрение – цветовете, които виждаме, зависят не само от очите ни, но и от мозъка, който обработва и интерпретира получената информация.