ООН прие глобален договор за киберсигурност

ООН прие единодушно Глобалния договор за борба с киберпрестъпността. Документът е важна стъпка в създаването на международна правна рамка за противодействие на киберпрестъпленията и обмена на данни между държавите. Договорът беше одобрен единодушно на 8 август и сега ще бъде подложен на гласуване в Общото събрание на ООН през есента, където се очаква подкрепа.

Договорът беше предложен от Русия през 2017 година, като основната му цел беше да се разработят глобални стандарти по отношение на проблема с транснационалната киберпрестъпност. Откакто договорът беше представен през 2019 година, международната общност не можеше да постигне консенсус относно неговата необходимост и цели. Въпреки всички съмнения, договорът беше приет след 3-годишни преговори, които завършиха с двуседмична сесия.

Въпреки това правозащитни организации и големи технологични компании по-рано изразиха загриженост относно клаузите, които позволяват на правоприлагащите органи да изискват електронни доказателства и данни от доставчици на интернет услуги в други държави.

Access Now отбеляза, че опитите за промяна на текста на договора са се провалили и документът все още не съдържа достатъчно гаранции за защита на правата на човека. Освен това договорът може да доведе до засилено наблюдение и да подкопае доверието на хората в цифровите технологии.

Мнозина смятат, че държавите членки на ООН са приели договора въз основа на принципа, че „лош договор е по-добре от никакъв договор“. Преди това съществуваха само регионални споразумения като Конвенцията от Будапеща, която Китай, Русия, Индия и Бразилия не подписаха.

Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) подчерта значението на приетия договор, като отбеляза, че световната общност вече разполага с общ документ, с който да продължи напред в борбата с киберпрестъпността.