Опитен програмист провери дали изкуствен интелект ще го замени – резултатът е двусмислен

Разработчик с 40-годишен опит проведе експеримент, за да премине изцяло към уеб кодиране – той създаде 5000 реда код в Python, за да реши сложен алгоритмичен проблем, без да напише нито един ред на ръка. За 40 часа диалог с асистенти с изкуствен интелект като Claude и Gemini той установил, че изкуственият интелект може да удвои производителността му. Но контролът на грешките и архитектурните решения изискват задълбочени познания: въпреки че изкуственият интелект генерира кода за секунди, 40 от решенията му съдържат скрити, трудни за забелязване грешки.

Вайб кодирането е подход към програмирането, при който рутинните задачи се поверяват на ИИ, докато хората се фокусират върху творческите аспекти и архитектурата на проекта. Идеята е процесът на разработване да се превърне в съвместно творчество: човекът задава целите, а машината поема писането, рефакторирането и отстраняването на грешки в кода.

Марко Бенедети, опитен програмист с 40-годишен опит в програмирането и доктор по изкуствен интелект, решава да провери дали програмирането се превръща в конвейер и проведе интересен експеримент. В продължение на две седмици той посвещава 40 часа на работа с изкуствен интелект по проект на Python.

Проектът включвал около 5 хил. реда код, 50 файла, 20 класа и бил посветен на създаването на алгоритми за търсене при класически задачи.

Ключовият елемент на проекта беше програма, която решава пъзела „Кулата на Ханой“. Тази класическа задача изисква преместване на дискове между три пръта по определени правила. Най-краткото решение на загадката расте експоненциално с броя на дисковете и за хората е почти невъзможно да си го представят. Но машините могат лесно да се справят с подобна задача, като използват специализирани или универсални алгоритми за търсене. Създаденият решаващ модул включва няколко такива алгоритъма и е в състояние да работи както с класическата версия на пъзела, така и с нейните обобщени версии с произволни конфигурации.

Разработката се осъществи като непрекъснат диалог в реално време на английски език между програмиста и асистентите с изкуствен интелект в интегрираната среда Cursor. По думите на Бенедети той не е написал нито един ред код самостоятелно. В работата са използвани трите водещи ИИ модела за юли 2025 г. Първоначалната настройка на проекта е направена с Gemini Pro 2.5 на Google, по-голямата част от кода е създадена с Anthropic Claude Sonnet 4, който разработчикът похвали за дълбокото разбиране, вникване и ангажираност, а o3 на OpenAI е използван за дребни задачи като валидиране на кода и търсене на референции. В продължение на 40 часа сътрудничество бяха проведени повече от 300 сесии с обемен на съобщения с изкуствения интелект.

Резултатите от експеримента се оказаха впечатляващи. ИИ демонстрира способност да следва точно инструкциите, да запълва пропуските в разсъжденията и да предлага по-елегантни решения.

В някои случаи скоростта и точността на ИИ надхвърляха човешките възможности. Така например ИИ доказа невъзможността за решаване на нерешими пъзели само за 30 секунди, докато разработчикът „нахвърли“ това доказателство за 10 минути. Моделът показа уверено владеене на езика Python, включително идиоматичните конструкции и стандартните библиотеки.

Експериментът обаче разкри и редица недостатъци. Около 20% от времето било изразходвано за поправяне или усъвършенстване на некачествения код. Сред проблемите се открояват дублиране, прекалено сложно рефакториране, неправилна обработка на изключенията и грешки при паралелното изпълнение.

В 40% от случаите кодът изглеждаше работещ, но по-внимателното му разглеждане разкриваше скрити грешки. Така например изкуственият интелект е написал неоптимален алгоритъм, но го е отрекъл, а също така е симулирал отстраняване на обекта. Друг проблем е, че ИИ е склонен да предлага „индустриални“ решения дори там, където са необходими простота и яснота, и това трябва да се взема под внимание.

Според разработчика ИИ асистентите, базирани на големите езикови модели, са изключително полезни инструменти, но тяхната ефективност зависи пряко от нивото на познания на програмиста. По време на експеримента разработчикът е работил около два пъти по-бързо, но при съставянето на тестовете, документацията и рефакторирането производителността може да се увеличи от 10 до 100 пъти. В същото време прекомерното разчитане на ИИ може да доведе до „когнитивен дълг“, при който програмистът губи собствените си умения. Истинската полза от ИИ се проявява само когато човекът може да контролира и направлява работата на машината. Ето защо начинаещите, които все още не могат да оценяват критично резултата, трябва да внимават с вайб кодирането.

По този начин програмирането с ИИ-асистенти е двустранен процес: то повишава производителността и освобождава време за творчество, но изисква постоянно човешко участие и проверка. Бъдещето на кодирането, според експерта, е в тясното сътрудничество между човека и машината, при което контролът и отговорността остават у човека, а ИИ действа като интелигентен и надежден помощник.

Тук се разглежда един от най-горещите въпроси в технологичния свят: дали изкуственият интелект може да замени програмистите. Вижда се, че въпреки че ИИ може да се справя с рутинните задачи, той все още не притежава логическото мислене и разбиране на сложните процеси, необходими за цялостното програмиране. Резултатът е двусмислен, което показва, че вместо да ги заменя, ИИ по-скоро ще се превърне в мощен инструмент в ръцете на хората.