През последните няколко години все по-често започнахме да чуваме термини като „хиперзвуково оръжие“ и „хиперзвукови ракети“. Икономически най-силните държави заделят многомилиардни бюджети за неговото разработване и въоръжават с него армиите. Но какво е основното предимство на това сравнително ново оръжие и на какво се дължи възникналата в целия свят хиперзвукова надпревара? Много хора са на мнение, че това са най-бързите ракети създавани досега. Твърди се, че те летят толкова бързо, че са неуязвими за системите за противоракетна отбрана. Това не е съвсем вярно. Така например, междуконтиненталните балистични ракети летят над три пъти по-бързо от хиперзвуковите. Но що се отнася до неуязвимостта на оръжието, ситуацията е съвсем друга.
По какво хиперзвуковите ракети се различават от междуконтиненталните балистични ракети?
Към днешен ден за хиперзвуково оръжие е прието да се наричат ракетите, които могат да летят в плътните слоеве на атмосферата със скорост не по-малко от 5 маха – тоест, с над 6000 км/ч. Това далеч не е всичко – едно от задължителните условия е тази ракета да бъде управляема, което дава възможност по време на полета да бъде променена нейната траектория и в крайна сметка тя съвсем точно да поразява целта.
За сравнение, споменатите по-горе междуконтинентални балистични ракети летят извън пределите на плътните слоеве на атмосферата на Земята – тоест, в космоса. Тяхната скорост може да достига 15-16 хиляди км/ч. Те се наричат балистични, понеже се управляват само по време на началния етап на полета – приблизително през първите 400 км. След това една след друга започват да се отделят техните степени, а бойната част продължава полета си като обикновен снаряд.
Но тъй като междуконтиненталните ракети летят на огромна височина – на стотици километри от повърхността на Земята, те много добре се забелязват от радарите дори и от много големи разстояния. Освен това, заради елементарната параболична траектория (ракетата излита вертикално, след като преодолее плътните слоеве на атмосферата се наклонява и лети хоризонтално и след това пада върху зададената цел), тези ракети лесно се прихващат и унищожават.
Заради тази уязвимост ефективността на междуконтиненталните балистични ракети се достига чрез увеличаване на техния брой. Тоест, при изстрелването на голям брой ракети от този тип различните системи за противоракетна отбрана няма да успеят да ги свалят всичките и някои от тях със сигурност ще достигнат целта си и зададените мишени.
Да добавим, че хиперзвуковите ракети дори и визуално се различават от другите. Вместо класическата форма на заострен молив тяхната предна част е сплескана и напомня челюстта на акула. Причината е, че тази форма осигурява най-добра обтекаемост, което е изключително важно при полет в плътните слоеве на атмосферата.
С какво са по-опасни хиперзвуковите ракети?
Към днешен ден хиперзвуковите ракети са едно наистина страшно оръжие, понеже при тях липсват недостатъците на междуконтиненталните балистични ракети. В резултат от това те са практически неуязвими за сега съществуващите системи за противоракетна отбрана.
Тъй като те летят ниско и имат сравнително компактни размери, радиолокаторите не са в състояние да ги засекат, освен в последния момент. В същото време тяхната скорост е много висока и достига от 5 до 7 маха. В плътните слоеве на атмосферата при тази скорост, дори ракетата от подобен род да бъде открита, то тя не може да бъде свалена от друга ракета и е на практика неуязвима.
По принцип отбранителното оръжие винаги изостава от нападателното. Освен това, то далеч не винаги осигурява стопроцентова защита. Ето защо може да се каже, че хиперзвуковото оръжие ще си остане почти неуязвимо още дълго време. Разбира се, по въпроса се работи. След като една хиперзвукова ракета трудно може да бъде открита и не може да бъде свалена с друга ракета, дори също да е хиперзвукова, то трябва да се използва нещо друго. Наскоро Япония заяви, че може да сваля хиперзвукови ракети с помощта на нейния нов релсотрон. А САЩ още през 2018 година съобщиха, че възнамеряват да оборудват няколко свои бойни кораби с релсотрони. Има проекти за използването на мощни лазери, които са в състояние да свалят хиперзукова ракета.
Разбираемо е, че засега няма подробна информация за хиперзвуковите оръжия, не може и да се каже на какъв етап е развитието на това опасно оръжие, понеже данните за него са една от най-големите военни тайни. Съобщава се само кратка информация за проведени тестове. Но между тестовете и практическото използване може да мине много време, понеже е необходимо да се изгради и цялата необходима инфраструктура.
Недостатъците на хиперзвуково оръжие
Един от основните недостатъци на хиперзвуково оръжие е неговата доста ограничена максимална скорост. Друг важен момент е, че при скорост от 5 до 7 маха, пред носовата част зад ударната вълна се образува зона от йонизиран въздух, която съвременните радари вече могат да откриват. Това означава, че при прекалено голямо увеличаване на скоростта това оръжие престава да бъде невидимо, а именно това качество е едно от неговите основни преимущества.
Според някои военни експерти, при по-голяма далечина на полета, и при задаването на по-висока маневреност и точност, намалява силата на удара на този тип ракети. Всъщност самите хиперзвукови ракети са един компромис между тези параметри.
Счита се, че Китай, САЩ и Русия имат най-модерните оръжия от този тип, а няколко други страни активно изучават технологията, включително Индия, Япония, Австралия, Франция, Германия и Северна Корея, която твърди, че е тествала хиперзвукова ракета.