Отговорът на вечния въпрос: Защо с напредването на годините времето тече по-бързо?

Много хора над 30-годишна възраст забелязват, че с напредването на възрастта времето сякаш тече по-бързо. Лятото, което в детството е изглеждало вечно, сега минава неусетно, а годините летят с изумителна скорост. Защо се случва това? По този въпрос има няколко интересни теории, подкрепени от науката. Една от тях е свързана с начина, по който мозъкът ни възприема информацията за заобикалящия ни свят. В ранна възраст ние гледаме на всичко по съвсем различен начин, отколкото когато пораснем.

Как възприемаме времето

Много учени са склонни да вярват, че с напредването на възрастта времето минава по-бързо, защото мозъкът ни обработва информацията по различен начин, отколкото когато сме били по-млади. През 60-те години на миналия век психологът Робърт Орнщайн провежда серия от експерименти, които доказват, че възприемането на времето е пряко свързано с количеството информация, която трябва да усвоим.

В своето изследване той установява, че когато на хората са показвани сложни и интересни изображения, те възприемат времето като по-дълго в сравнение с гледането на скучни изображения, въпреки че действителното време на показване е било същото.

В друг експеримент участниците са слушали звукови записи, изпълнени с различни шумове, като щракане и звуци от домакински уреди. Колкото по-разнообразни звуци са чували, толкова по-дълго според техния усет е траело слушането. Това предполага, че количеството и качеството на информацията, която обработваме, пряко влияе върху възприемането на времето.

Защо детството изглежда щастливо

Но какво общо има това с факта, че с напредването на възрастта времето сякаш се ускорява? Работата е в това, че с напредването на възрастта мозъкът ни свиква със заобикалящия ни свят. В детството всеки ден е изпълнен с нови впечатления и открития – децата забелязват всеки детайл, независимо дали става въпрос за пътуване с влак или разходка в парка. Възрастните, от друга страна, вече са свикнали със своята рутина и престават да обръщат внимание на малките неща. Това означава, че децата се нуждаят от повече усилия, за да обработят новата информация, поради което времето за тях тече по-бавно.

С напредването на възрастта невроните в главния мозък стават по-сложни и сигналите в мозъка се прехвърлят по-бавно, отколкото когато сме били по-млади. Както посочва професор Адриан Бежан, ние усещаме движението на времето чрез промените в начина, по който възприемаме заобикалящия ни свят. Когато сме млади, мозъкът ни обработва повече визуална информация за едно денонощие и затова дните ни се струват по-дълги. С напредването на възрастта този процес се забавя и дните започват да се „свиват“, изглеждайки по-кратки.

Какъв е животът в зряла възраст

Друга теория, която обяснява защо с напредването на възрастта времето сякаш ни се изплъзва, е свързана с това колко ценна е всяка година за нас. Колкото повече години са изживяни, толкова по-малко значима е всяка отделна година в сравнение с общия брой години.

За да се разбере по-добре тази идея, можете да си представите как една година се възприема от едно дете: за десетгодишно дете една година е цяла една десета от живота му, но за 75-годишен човек тя е само малка част от огромния му опит. Затова за възрастния човек годината минава бързо, докато за детето тя е по-дълга.

Тази теория е тясно свързана и с нашите спомени. Както обясняват изследователите Мюрейн Айриш и Клер О’Калахан, спомените играят важна роля за възприемането на времето. Колкото по-ясни и интензивни са спомените ни за минали събития, толкова по-силно е усещането за време.

В детството всеки ден е изпълнен с нови преживявания, които се съхраняват в паметта. Възрастните пък често живеят в рутина и миналото им се струва по-малко ярко.

С течение на времето, когато броят на новите впечатления намалява, дните и годините започват да се сливат в монотонност и еднообразия. Ето защо учените съветват да се опитват нови неща, да се намират интересни занимания, за да бъде животът богат и да се забави възприемането на времето.