Отговор на китайския парад. САЩ обмислят връщане към мобилните ядрени ракети поради новата заплаха

Америка отново обсъжда мобилните ракети, точно както през 80-те години.

На парада през септември Китай показа новата междуконтинентална ракетна система Dongfeng-61 с осем оси и това веднага предизвика вълна от дискусии във Вашингтон. В САЩ отново започна да се говори за това, че е време да се преразгледа подходът към модернизацията на сухопътния компонент на ядрените сили. Някои експерти смятат, че си струва връщането към идеята за мобилни ракетни системи, които са по-евтини за поддръжка и по-трудни за откриване.

Пускането на DF-61 по време на парада, посветен на 80-годишнината от края на Втората световна война, беше символ на това, че Пекин бързо изгражда стратегическия си арсенал и не се притеснява да демонстрира възможностите си. Това съвпадна с нарастващите проблеми на Пентагона – разходите за програмата Sentinel, предназначена да замени остарелия Minuteman III, нараснаха почти един път и половина.

Основната причина за увеличението на разходите е, че американските военновъздушни сили решиха да построят нови силози за Sentinel, вместо да използват старите. Според Министерството на отбраната разходите са се увеличили с 81% спрямо първоначалната оценка от 78 млрд. долара. Критиците твърдят, че мобилните пускови установки биха позволили да се избегне мащабното строителство и биха направили американските ракети по-трудни за насочване от страна на потенциалните противници.

Мобилните системи отдавна се използват от други ядрени сили. През 80-те години на миналия век СССР разгръща системи върху шасита и железопътни платформи, а САЩ разработват проектите Midgetman и Peacekeeper, но те така и не достигат до масово разгръщане поради бюджетните съкращения и договорите за контрол на въоръженията. Днес привържениците на мобилния вариант твърдят, че ситуацията се е променила и използването на тежки камиони с контейнери ще позволи по-бързо и по-евтино разгръщане на новите оръжия.

Въпреки това идеята има слабости. Необходимо е да се решат въпросите, свързани със защитата на базите, поддържането на комуникациите и контрола, както и уязвимостта на тези съоръжения от неядрени удари. Противниците на проекта смятат, че надеждността вече се осигурява от морската част на ядрената триада, където подводниците с балистични ракети остават неуловима цел.

Военновъздушните сили на САЩ настояват, че „Sentinel“ трябва да просъществува до 2070 г. и че е необходима модернизация на инфраструктурата, за да стане това възможно. Според тяхната логика силозите остават най-надеждният начин за поддържане на 24/7 бойна готовност. Сега дебатът се свежда до избора между скъпия и изпитан във времето стационарен вариант и по-гъвкавата, но рискована мобилна концепция.

Парадите на Китай и новите ракетни изпитания само увеличиха натиска върху американските политици и военни. Те ще трябва да решат кое е по-важно – да запазят разходите под контрол или да инвестират в различни формати, за да поддържат надежден и устойчив ядрен щит в условията на нарастваща конкуренция.