Отидохме в Китай за роботи за почистване. Оказа се, че Dreame стои зад цяла технологична екосистема

Когато миналия месец получих покана да посетя Китай в началото на май и да видя отблизо как работи Dreame, честно казано очакванията ми бяха сравнително ясни. Представях си поредната бързо растяща китайска компания, известна основно с роботите си за почистване, няколко шоурума, стандартна обиколка на фабриката и внимателно подготвени демонстрации за журналисти.

Само че още първите часове след кацането в Шанхай подсказаха, че реалността ще бъде доста по-различна. След дългия полет и почти сюрреалистичното усещане да се озовеш на другия край на света, ни посрещнаха представители на компанията и малка международна група журналисти от региона – Полша, Унгария, Сърбия, Румъния, скандинавските държави. България беше представена само от двама души, а крайната дестинация не беше самият Шанхай, а Суджоу – град, който по китайските стандарти се води „по-малък“, въпреки че населението му е над 10 милиона души.

Още на влизане в града нещо направи впечатление. Върху една от големите модерни сгради стоеше логото на Dreame. Тогава осъзнах, че вероятно съм подценявал мащаба на компанията. До този момент, както вероятно и много хора в Европа, свързвах Dreame основно с роботи за почистване и безжични прахосмукачки. Представях си сравнително млад бранд, който се опитва да си пробие път в огромния пазар на smart home устройства. Реалността обаче се оказа много по-близка до технологична екосистема, отколкото до производител на един тип продукти.

Още на първата сутрин програмата започна в огромен бизнес кампус, който спокойно можеше да мине за малък технологичен град. Няколко големи сгради, разделени на различни зони, демонстрационни пространства, тестови центрове и фирмен магазин, в които всеки посетител може директно да разгледа и закупи продуктите. Именно там дойде и първата голяма изненада.

Освен познатите роботи за почистване, пред нас започнаха да се появяват телевизори, климатици, перални машини, уреди за кухнята, пречистватели за въздух, устройства за грижа за косата, умни пръстени и дори смартфони.

Един от тях – Aurora NEX – беше особено любопитен. Концепцията му е модулна камера, която се прикрепя към корпуса като отделен елемент, а идеята очевидно е насочена към мобилната фотография и по-сериозните сензори.

До него стоеше и далеч по-екстравагантна версия – Aurora Lux, украсена със Swarovski елементи и златни детайли. Типичен пример за това колко различно мислят китайските производители за продуктовите категории и експериментите с дизайна.

Тук обаче най-интересното не беше самият телефон. По-интересното беше друго – Dreame очевидно вече не мисли за себе си като компания за роботи. Амбицията изглежда е много по-голяма: изграждане на цяла smart home екосистема, в която почти всеки уред у дома може да бъде част от един общ технологичен свят.

Същото важеше и за устройствата за грижа за косата, които се оказаха изненадващо сериозна част от портфолиото.

Сешоари с мощни високоскоростни мотори, различни приставки, интелигентно управление на температурата и доста премиум усещане като изработка.

Не точно категория, която очакваш да видиш редом до роботи за почистване, но определено има изключително интересни продукти, част от които достъпни вече и в Бълрия.

А после дойде и най-интересната част от цялото посещение – фабриката.

Ако шоурумите показваха как компанията иска да изглежда пред света, фабриката показваше колко сериозно всъщност стои зад всичко това. Още на входа всички трябваше да облечем специални антистатични жилетки и шапки.

Очаквах силно автоматизирана среда, почти изцяло доминирана от роботи, но реалността се оказа много по-интересна. Да, голяма част от процесите са автоматизирани – настройка на сензори, тестове, калибрация, някои производствени операции – но самото сглобяване все още до голяма степен разчита на хора.

По дългите поточни линии служители поставяха различни компоненти, сглобяваха корпуси, монтираха елементи и проверяваха качеството на готовите устройства.

На всеки няколко секунди линията се придвижваше напред, а над нея в реално време се показваха статистики за продукцията – произведени бройки, засечени дефекти, ефективност.

Именно там осъзнах нещо интересно – роботите за почистване всъщност са много по-сложни устройства, отколкото изглеждат у дома. Те комбинират навигационни системи, сензори, механика, камери, електромотори и софтуер по начин, който все още не позволява напълно автоматизирано производство.

Но дори фабриката не беше най-странното място, което видяхме. По-късно посетихме тестовите лаборатории на компанията – огромна сграда, в която продуктите не се произвеждат, а буквално се измъчват.

Имаше помещения, симулиращи различни типове домове, различни настилки, мокети, прах, препятствия и мебели. В една от залите дори имаше котки – не декоративно, а за да се тества как роботите се справят с козина и реална домашна среда.

На други места устройства умишлено се изпускаха, удряха, разглобяваха и натоварваха до краен предел. Част от тестовете се извършваха от машини, но немалка част – от хора, които буквално се опитваха да счупят продуктите по всички начини, по които един потребител би могъл случайно да го направи у дома.

Навсякъде се демонстрираха реални сценарии – разлят кетчуп, косми, мокри повърхности, килими, препятствия. Един от роботите е специално разработен за справяне с коса и козина, като използва механизъм, който нарязва и засмуква влакната още преди да достигнат контейнера.

Това беше моментът, в който цялото посещение започна да изглежда по различен начин. Защото зад лъскавите реклами и красивите демонстрации стоеше огромна инженерна инфраструктура, каквато повечето хора вероятно изобщо не си представят, когато пуснат робот-прахосмукачката си у дома.

Интересното е, че Dreame очевидно гледа отвъд самото почистване. Това пролича и от другия бранд в екосистемата – MOVA, където вече говорим за техника за двор и градина, роботизирани косачки, тримери и дори електрическо BBQ, което се управлява през приложение.

Да, вероятно звучи абсурдно. Но след няколко дни в Китай започваш да осъзнаваш, че там технологичните компании мислят по съвсем различен начин.

Не като производители на отделни устройства, а като създатели на цялостна среда около потребителя.

И може би точно това беше най-интересното от цялото пътуване. Не конкретен робот. Не конкретна фабрика. А усещането колко бързо китайските компании като Dreame вече преминават от „евтини алтернативи“ към огромни технологични екосистеми със собствени разработки, лаборатории, дизайн и амбиции далеч отвъд един продукт.