Открита е екзопланета с две газови опашки, едната от които се държи странно

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ направи рядко наблюдение на екзопланетата WASP-121b, известна още като Tylos — ултрагорещ Юпитер, разположен на 880 светлинни години от Земята. Това е първото пълно наблюдение на екзопланета, при която се губи газова следа от атмосферата ѝ – нещо като опашка. Но изненадващото тук е, че планетата има две газови опашки, едната от които, доста нетрадиционно, се движи пред планетата в орбитата ѝ.

Екзопланетата WASP-121b обикаля около звездата си на всеки 30 часа. Такава близост до звездата ѝ води до загуба на атмосфера поради екстремно нагряване, като едновременно с това се образуват две огромни хелиеви опашки. Тези опашки са били засечени директно в инфрачервена светлина от спектрометъра Webb по време на непрекъснато наблюдение, продължило близо 37 часа (повече от една пълна обиколка). Едната опашка се простира зад планетата, докато другата, по причини, които остават недоказани, се извива напред по орбитата. Заедно двете опашки се простират на изумително разстояние, заемайки почти 60% от орбитата на WASP-121b.

Откритието изненада учените, тъй като съществуващите модели предвиждаха само една-единствена атмосферна опашка, образувана от звезден вятър и радиация. Водещият автор на изследването, Ромен Аларт, отбелязва: „Бяхме невероятно изненадани да видим докъде се простира изтичането на хелий.“ Двойната структура на газовата опашка, открита около WASP-121b, изисква преразглеждане на моделите, като се вземе предвид пространственото разпределение на газа и сложните взаимодействия между атмосферата на планетата и звездната среда.

Учените са отделили максимално внимание на това необичайно явление: никой никога не беше наблюдавал атмосферни опашки на екзопланети толкова дълго — цели 37 часа без прекъсване. Работното време на Webb е много скъпо, така че посвещаването на повече от един ден на един експеримент говори много за стойността на получените данни.

Наблюденията имат важни последици за разбирането на еволюцията на екзопланетите: интензивната загуба на атмосфера би могла в крайна сметка да трансформира газовите гиганти в по-малки светове като Нептун или дори в голи скалисти планети. Изследователите нарекоха работата „повратна точка“, която ще изисква разработването на нови модели, които отчитат пространствената разделителна способност на протичащите процеси.