Откритие, което може да промени всичко: Гравитационна аномалия подкрепя алтернативна теория

Звездите, които бавно обикалят една около друга в една и съща система на значително разстояние, биха могли да хвърлят светлина върху природата на гравитацията. Широките звездни системи, обикалящи една около друга с ускорение, по-малко от 1 nm за секунда на квадрат, биха могли да потвърдят или опровергаят фундаменталните теории на физиката и космологията. Авторите на две скорошни изследвания стигат до заключението, че статистическите свойства на широките двойни звезди са в съответствие с теориите за модифицирана гравитация (MOND).

След като са проучили данните, събрани от Европейската космическа агенция, астрофизиците са установили, че са имали късмета да открият гравитационна аномалия: статистическите свойства на двойните звезди с малко ускорение се различават от предвиденото в закона на Нютон за всеобщата гравитация. Ако това наистина е вярно, става дума за истинска научна революция, чиито последици е трудно да си представим, пише Phys.org. С оглед на сериозността на откритията авторите ги анализират отново, като използват различни методи, включително и тези, използвани за доказване на отсъствието на гравитационни аномалии.

Учените установиха, че всички методи дават съгласувани резултати. Големината на гравитационната аномалия, открита за първи път миналата година, изглежда е устойчива на грешки.

„Тази гравитационна аномалия е ясно видима в данните. Тя не може да бъде изхвърлена. За много учени е загадка защо гравитацията се усилва с около 40%, след като вътрешното ускорение между двойка звезди е по-слабо от около 0,1 nm/s2. Наличието и степента на гравитационната аномалия обаче всъщност са предсказани от теорията на MOND, или динамиката на Милгром“, казва Чае Кю-хюн от университета Седжонг, един от изследователите.

Теорията MOND, подобно на ОТО и универсалния закон за гравитацията на Нютон, подкрепя универсалността на свободното падане (или принципа на слабата еквивалентност). Въпреки това, докато Нютон и Айнщайн отиват по-далеч и формулират силния принцип на еквивалентността, според който вътрешната динамика на гравитационните системи, падащи свободно под действието на почти постоянно външно поле, не се влияе от външното поле, MOND не постулира силен принцип на еквивалентността и разглежда теоретичната възможност за неговото отсъствие.

Така, според MOND, движението на широките двойни звезди, които падат свободно под действието на външното поле на Млечния път, ще се разминава с прогнозите на законите на Кеплер със стойност, дължаща се на силата на външното поле на галактиката – около 0,2 nm/s2. С толкова или около 40% от данните от астрономическите наблюдения в изследването се различават от прогнозите на ОТО.

Въпреки убедителните доказателства са необходими внимателни двойни проверки и потвърждения, за да може обявената гравитационна аномалия да се превърне в научен факт.