Открито е растение с най-големия геном в света. Той е 50 пъти по-голям от човешкия геном

Учени откриха, че скромното на пръв поглед растение Tmesipteris oblanceolata има най-големия геном, познат на науката. Той е над 50 пъти по-голям от човешкия геном и съдържа 160 милиарда базови двойки. Папратоподобното растение расте в Нова Каледония и съседните архипелази в южната част на Тихия океан. Геномът му е с 11 милиарда базови двойки по-голям от предишния рекордьор – цъфтящото растение Paris japonica (японско гарваново око). За учените е загадка как растението успява да се справи с толкова много генетичен материал и защо му е необходим такъв геном.

Рекордът е отбелязан в ново проучване, публикувано в списание iScience. Еволюционният биолог Жауме Пелисер от Ботаническия институт в Барселона, един от съавторите на изследването, отбелязва, че преди това учените са смятали, че геномът на Paris japonica е близо до границата на възможния размер на генома. Настоящото откритие обаче отново е надминало очакванията им.

За учените е загадка как едно растение управлява толкова много генетичен материал. Еволюционният биолог Илия Лийч от Кралската ботаническа градина Кю в Лондон подчертава, че само малка част от общата ДНК съдържа гени, които кодират протеините. Тя сравни намирането на необходимите гени сред огромното количество ДНК с опит да се открият няколко книги с инструкции за оцеляване в библиотека с милиони томове.

Тя повдига и въпроса как и защо това растение е еволюирало до такъв огромен геном. Лийч отбеляза, че големият брой базови двойки изисква повече минерали и енергия за възпроизвеждане на генома при всяко клетъчно делене. Ако обаче организмът живее в стабилна среда с малка конкуренция, подобен геном може да не е обременителен.

Новозеландската изследователка Джули Бломмарт изказва предположението, че този геном може да не е особено полезен, но може и да не е вреден за оцеляването и размножаването на растението. По този начин Tmesipteris oblanceolata може да натрупва базови двойки с течение на времето без особени последици.

На този етап учените могат само да спекулират по тези въпроси. Дори съвременните технологии не са достатъчни за пълното дешифриране и сглобяване на генома на това растение. Лийч допълва, че анализът на огромните геноми би могъл да даде важни сведения за влиянието на размера на ДНК върху местообитанията на организмите и тяхната устойчивост към климатичните промени.