Отново за Теорията на сглобяването и как тя може да помогне за намирането на извънземни

В подкаст на популярния американски блогър и популяризатор на науката Лекс Фридман интердисциплинарно дуо учени обсъди своя теоретичен модел, който може да отговори на един труден въпрос: каква е разликата между живата и неживата материя? Вместо да разчита на неясни определения като метаболизъм или възпроизводство, „теорията на сглобяването“ предлага измерим физически параметър. Тя може да се използва за търсене на извънземен живот във Вселената, наред с други неща.

В основата на теорията на сглобяването стои предположението, че сложността на даден обект може да се измери чрез минималния брой стъпки, необходими за създаването му от основните строителни материали. Авторите на концепцията, астробиологът Сара Уокър и химикът Лий Кронин, са нарекли този параметър „индекс на сглобяване“. Една проста молекула, като метана, има много нисък индекс на сглобяване. Сложната биологична молекула, като например протеина или ДНК, има невероятно висок индекс. Подобна сложност не може да възникне случайно. Тя изисква дълъг процес на подбор и изграждане.

Кронин и Уокър твърдят, че ако открием обект с достатъчно висок индекс на сглобяване, това ще бъде неоспорим признак за живот. Това е така, защото комбинаторното пространство от възможности е твърде голямо. За създаването му е необходима машина или жива система с памет, отбелязва Daily Neuron.

Традиционно физиката се занимава с обекти с „ниска памет“, т.е. с неща, чиято история е без значение за настоящото им състояние. Един камък си остава камък, независимо от това как е бил образуван. Живите същества са коренно различни – те имат „висока памет“. Нашето съществуване зависи от причинно-следствената верига на еволюцията, продължаваща четири милиарда години.

Теорията на сглобяването е инструмент за измерване на дълбочината на тази причинно-следствена история или памет.

Теорията на сглобяването предполага, че животът не е случаен страничен продукт на физиката, а фундаментален механизъм, който позволява на Вселената да помни информацията. Този процес на създаване на памет започва на химическо ниво. Химията предоставя огромна комбинаторна платформа, където могат да се формират нови структури и да се записва история. С течение на времето тези спомени се натрупват, което води до системи, които могат да влияят на околната среда.

Тази теория се отнася и за търсенето на извънземен живот. В продължение на десетилетия ние търсим сигнали, основани на нашата собствена биология и технология. Но извънземният живот може да е коренно различен от нашия. Той може да е изграден на различна химическа основа или да съществува в мащаб, който не можем да възприемем.

Теорията на сглобяването предлага начин да се преодолее този филтър на възприятието. Вече няма да е необходимо да търсим малки зелени човечета или да слушаме радиосигнали като съобщението от Аресибо. Вместо това бихме могли да създадем детектори, които да търсят в атмосферите на планетите или на повърхността на луните молекули с висок индекс на сглобяване.

Първото окончателно доказателство за съществуването на извънземен живот може да не е космически кораб, който да кацне на поляната пред Белия дом. Това може да са показанията на масспектрометъра на марсохода, който открива молекула, толкова сложна, че би могла да бъде създадена само от живи организми.