Пет статуи, открити в Испания, преобърнаха всичко, което знаем за древна цивилизация и начина на живот

Археологически разкопки в Бадахос, Югозападна Испания, пренаписват това, което знаем за предримската иберийска култура. С откриването на пет каменни бюста, датиращи от V в. пр.н.е., досегашният възприет разказ за местната тартесианска култура се преобръща с главата надолу.

Показват ясно, че древните жители на района са били изтънчена цивилизация, съперничеща на тази в Гърция и Етрурия.

Тартесите отдавна са загадъчна цивилизация, обикновено смятана за една от най-ранните в Западна Европа. Културата им днес е позната главно от препратките на гръцки и римски писатели. Подобно на много други исторически сведения от онова време, те трябва да се приемат с известна доза скептицизъм. Описанията на невероятното богатство и умение на народа преминават в полумитичен план, а някои по-фантастични теории го сочат като мястото, където се намира Атлантида.

Физическите доказателства за цивилизацията обаче се оказват оскъдни.

Знаем например, че те са имали функционираща писмена система, но цялата тартезианска езикова библиография се състои от по-малко от 100 надписа и графити. Що се отнася до скулптурите и статуите – ами, досега се смяташе, че те не съществуват. Единствените примери, открити в района, са малки бронзови изделия от Финикия.

С новите открития обаче тази идея е разбита – заедно с общоприетата теория, че тартесите не са били самостоятелна и цивилизована култура. 

Почти в естествена големина, статуите не само променят начина, по който историците мислят за културата като цяло.

Те също така вече попълват някои от детайлите на тартесианския живот. Вземете например двата бюста, които носят обеци.

Друг бюст изобразява млад воин, с коса, сплетена на плитка – символ на прехода към зрелостта.

Този мотив е бил често срещан в ранна Иберия. Може би, предполагат изследователите, този млад воин е герой в история, описана от статуите. Може би е закрилян от богини, украсени с обеци. Всички те образуват това, което някога е било един релефен разказ.

Намерени са при разкопките на археологическия обект Casas de Turuñuelo – огромна двуетажна сграда на 2500 години.

Тя е определяна като „уникална“ в Западното Средиземноморие. Петте бюста са открити заедно в една стая. Въз основа на намерените в нея артефакти, както и на конструкцията и организацията на помещението, изследователите предполагат, че тази стая може да е изпълнявала ролята на икономически и политически център за местния район. 

Въпреки това те предупреждават, че бюстовете може да са били преместени на това място, а не да са били винаги там. 

Подобно на други сгради в района, сградата, в която са открити статуите, е била умишлено разрушена преди около 2500 години – опожарена, заровена и изоставена след огромен пир и масово публично жертвоприношение на повече от 50 животни.

Но въпреки че бюстовете със сигурност носят белезите на това разрушение, оцеляването им може би се дължи по ирония на съдбата именно на това насилие. 

Който и да е бил този, който е решил да унищожи сградите и статуите, той също така е избрал да зарови доказателствата под слой глина. Глина, която, според изследователите, е действала като защитен слой срещу ерозията на почвата и природните стихии.

Има вероятност да не сме видели истинския обем на художественото и скулптурното наследство на културата.

Не може да се каже колко е било загубено при сътресенията, довели до унищожаването им. Откриването на тези пет бюста все пак промени начина, по който ще се гледа на тартезианската култура. Като цяло на древните цивилизации.  Далеч от до момента познатата цивилизация, свободна от каквито и да било човешки изображения. Този древен иберийски народ скоро може да се радва на репутацията на култура, която е толкова изтънчена и артистична, колкото никоя друга от това време.

Конкретното откритие ни напомня и, че не трябва да разчитаме до край на моментното наличие или липса на сведения, информация и извори за даден феномен. Във всеки един момент може да се появи нещо, което тотално да промени представите ни. Подобни проекти могат да бъдат искрата, която да запали необходимия интерес за преразглеждане на древната история. За да открием неща, които сме пропуснали до сега и да се приближим една крачка по-близо до установяването на пътя ни до това, в което сме се превърнали днес. Голяма част от нашата същност е нашата история – по-близка и по-далечна. Дали, за да разберем повече за вътрешния си и външния си свят, или за да предотвратим стари грешки, няма значение.