Поведението на бащата влияе върху здравето на детето повече, отколкото взаимодействията с майката, установява проучване

Изследователи от Университета на щата Пенсилвания са открили връзка между родителското поведение в ранното детство и здравето на детето впоследствие. Това е свързано с показателите за сърдечно-съдовото и метаболитно здраве на седемгодишна възраст. Учените обаче не са открили подобно влияние върху майките, съобщава The New York Times.

Проучването, публикувано в списание Health Psychology, обхваща 292 семейства и е продължило няколко години. Изследователите са наблюдавали взаимодействията между 10-месечни бебета, техните родители и майки и са изследвали отново децата на възраст 2 и 7 години.

Анализът показва, че родителите, които са по-малко внимателни към бебетата си, са по-склонни да изпитват трудности при съвместното родителство. В такива семейства бащите или се отдръпват, или се конкурират с майките за вниманието на детето.

На седемгодишна възраст децата на тези родители са били по-склонни да проявяват признаци на по-лошо сърдечно или метаболитно здраве. По-конкретно, те са имали повишени маркери за възпаление и високи нива на кръвна захар. Майчиното поведение не е имало същия ефект, отбелязва авторът на изследването Алп Айтуглу, постдокторант в Колежа по здраве и човешко развитие в Държавния университет на Пенсилвания.

„Разбира се, очаквахме, че семейната динамика —- всеки член на семейството, родители и майки — ще повлияе върху развитието на детето, но в този случай това засяга само родителите“ —- подчертава Айтуглу. Той добавя, че негативното поведение на бащата по време на семейните взаимодействия може да всее напрежение в цялото семейство „и в крайна сметка да повлияе върху здравето на детето“.

Учените анализирали 18-минутни видеозаписи на семейни игри, оценявайки родителската чувствителност и динамиката на съвместното родителство. Когато децата навършили 7 години, били взети кръвни проби за измерване на четири възпалителни и метаболитни маркера.

Резултатите показват, че по-голямото родителско участие в съвместното родителство е свързано с по-ниски нива на С-реактивен протеин и гликиран хемоглобин. Тези показатели са свързани с дългосрочния риск от хронични заболявания.

„Това не означава, че само бащите са важни, а майките не“ — казва съавторът на изследването Хана М.К. Шрайер, добавяйки, че положителните взаимодействия с бащите подобряват здравето на цялото семейство.

Авторите също така предлагат така наречената „хипотеза за бащина уязвимост“, която предвижда, че родителите може да са по-чувствителни към напрежението в отношенията. Според изследователите това може да ги превърне в канал за разпространение на стрес в семейството.

Изследователите също така предполагат, че децата реагират по-силно на поведението на баща си, защото прекарват по-малко време с него, отколкото с майка си. Според д-р Айтуглу, програмите за отпуск по семейни причини биха могли да помогнат за коригиране на този дисбаланс. Той нарича ситуацията, в която мъжете са принудени да избират работата пред това да прекарват време с децата си, „пропусната възможност“ за изграждане на близки взаимоотношения.

Грег Милър, професор по психология в Северозападния университет, отбелязва, че науката дълго време е игнорирала ролята на бащите, фокусирайки се предимно върху майките поради дълбоко вкоренените стереотипи за тяхното решаващо влияние върху благосъстоянието на детето. Той смята, че това проучване предоставя важни прозрения, тъй като родителите често оформят моделите за справяне със стреса и социалните взаимодействия, въпреки че тяхното влияние трябва да се разглежда във връзка с други фактори, като хранене и физическа активност.

Същевременно независими експерти, включително професор Сара Шопе-Съливан, предупреждават да не се правят прибързани заключения. Тя подчертава, че откритата връзка е корелационна, а не причинно-следствена и може да се дължи на споделени генетични черти.

Мащабно проучване на шведски учени, обхващащо близо 1000 двойки близнаци, показва, че плачът на бебетата и способността им да се самоуспокояват до голяма степен се определят от генетиката, а не от методите на родителство. Влиянието на генетиката се увеличава с възрастта: докато на два месеца то представлява 50%, на пет месеца достига 70%.