Повече от половината от най-големите езера и язовири в света скоро може да пресъхнат

Количеството питейна вода, изгубено през последните 30 години, се равнява на 17 езера Мийдс – най-големият воден резервоар на САЩ.

Езерата и водохранилищата представляват по-голямата част от сладководните течни водни запаси на планетата. Те съдържат 87% от общия запас на течна сладка питейна вода на Земята. Но според ново проучване, използващо сателитни данни, информация за климата и компютърно моделиране, езерата и водохранилищата във вид на язовири са започнали бързо да пресъхват, а за някои големи водни басейни е известно, че напълно са изчезнали.

Учените откриха и че около една четвърт от населението на света живее в близост до пресъхващ водоем или езеро. Тази информация противоречи на резултатите от предишни изследвания, които твърдяха, че регионите, които преди са били сухи, са станали по-сухи, а дъждовните региони, напротив, са станали още по-влажни. Но се оказва, че езерата изчезват дори във влажните тропици.

Запасите от сладка вода започват да намаляват

Учените съобщават, че от 1992 г. насам повече от 53% от най-големите езера и резервоари на планетата са загубили част от водата си. Изчислено е, че през последните 30 години са изгубени общо 620,3 куб. км. сладка питейна вода.

В същото време само в една четвърт от световните езера има повече вода, отколкото през 1992 г. А почти всички водохранилища, в които водата се е увеличила, са построени сравнително наскоро. Напълно е възможно с течение на времето и те да започнат да губят вода.

Водохранилищата, които не са засегнати, обикновено се намират в региони, където гъстотата на населението е твърде ниска. Например във видихранилищата в Големите равнини в Северна Америка се наблюдава повишаване на водните нива. Според учените увеличението на обема се дължи на увеличените валежи. Като цяло обаче вече е възможно да се приеме, че глобалната суша е много по-широко разпространена, отколкото се смяташе досега. Преглед на тази научна работа е публикуван в списание Science.

„Това предполага, че тенденция за настъпване на опасна суша в световен мащаб е много по-голяма, отколкото се считаше досега“ – споделя един от авторите на статията Фангфанг Яо, климатолог от Университета на Вирджиния.

Яо допълва, че това изследване е мотивирано преди всичко от кризата на Аралско море в Централна Азия, което е четвъртото по големина в света, преди да започне да пресъхва през 60-те години на миналия век. През 2014 година НАСА публикува сателитни снимки показващи, че източната част на южната част на Аралско море е напълно изчезнала.

По-малко вода в езерата означава, че тя е по-малко достъпна за консумация от човека – от напояване и промишлени нужди до питейна вода, както и за битови нужди. Има и друг момент – ниските нива на водата могат да попречат на производството на водноелектрическа енергия. Екосистемите на езерата също страдат, тъй като рибните популации и мигриращите птици са изложени на риск, когато водата е малко. А когато солените езера пресъхнат, новооткритото езерно дъно може да се превърне в източник на токсични прахови бури, които разрушават близката почва и причиняват здравословни проблеми.

Изследователите са използвали статистически модел, за да определят основните причини за загубата на вода в езерата и водохранилищата. Основните причини за намаляването на питейната вода са все по-осезателните климатични промени, но най-вече увеличената консумация на вода от страна на хората, броят на които бързо се увеличава в рамките на нашата планета. Но според учените най-голямата причина за загубата на така необходимата вода е седиментацията – натрупването на отпадъци във водните басейни, независимо дали за езера, язовири или морета.

„Седиментацията е нещо като пълзящо бедствие, понеже протича в продължение на вече много години и дори десетилетия“, казва Яо.

Проблемите с прясната вода на планетата ще се задълбочават

Дали езерата на Земята ще продължат да пресъхват, зависи от сложното взаимодействие на различни фактори. Но това ново изследване може да ни даде известна представа за това какво може да се случи при различни обстоятелства, допълват учените.

Именно затова, водохранилищата, които са построени сравнително наскоро, имат достатъчно вода и не я губят. Но по-старите водохранилища са по-силно подложени на седиментацията и вече не могат да съхраняват много вода, както и да я запазват.

И още, езерата, които са запазили своята вода се намират в региони с с ниска плътност на населението, като например северните Големи равнини в Северна Америка.

Друг проблем са намалелите валежи в резултат на глобалното затопляне и все по-увеличаващата се консумация на вода от хората.

„Ако продължим да действаме като досега и продължаваме да консумираме водата със същите темпове, за да можем на максимум да задоволим нашите нужди, то ситуацията много бързо ще се влоши“ – каза още Яо.

Проучването показва също, че ако променим начина си на потребление на вода, можем да възстановим част от намалялата вода във езерата. Езерото Севан в Армения например е увеличило своите водни количества, след като през 2000 г. правителството при строги закони за възстановяване на езерото и опазване на водата.

„Ако предприемем някои малки и неособено сложни действия за спасяване на водните басейни, които са силно повлияни от човешката дейност, тези водоеми могат да бъдат спасени“, пише още Фангфанг Яо.