Половината от звездите във Вселената са се появили в специален момент: какво откриха учените

Астрономите са използвали космическия телескоп Webb, за да надникнат назад във времето от 10 милиарда години, разкривайки ранната история на Вселената. Учените са открили, че половината от звездите са се образували по „космически обяд“. В същото време ненаситните черни дупки в центровете на галактиките са започнали да растат бързо.

Изследването е прието за публикуване в Astrophysical Journal.

Смята се, че Вселената се е родила в резултат на Големия взрив преди 13,8 милиарда години. Около 380 000 години след раждането на Вселената се образуват първите атоми, след това се появява първата светлина, известна като космически микровълнов фон, но след това атомите на водорода и хелия стават студени и спират да пропускат светлина. През следващите 100 милиона години Вселената е била в тъмнина — период, известен като „Тъмните векове“. Но след това започват да се формират първите звезди и галактики и така настъпва „космическата зора„, когато звездите изпълват космоса със своята светлина.

Около 2-3 милиарда години по-късно е имало „космическо пладне“ — мистериозен период от еволюцията на Вселената, който е труден за наблюдение, но астрономите са успели да разрешат този проблем с помощта на космическия телескоп Webb. Именно в периода на „космическото пладне“ започва бързото образуване на звезди в галактиките.

Но тези древни галактики са обвити в дебел слой космически прах, който блокира видимата светлина, но пропуска инфрачервената. Затова учените са успели внимателно да проучат няколко хиляди галактики и да ги видят такива, каквито са били преди 10 милиарда години.

Астрономите са открили, че процесът на образуване на нови звезди в „космическия обяд“ е бил много по-интензивен от очакваното. Учените са стигнали до извода, че половината от всички звезди, наблюдавани в съвременните галактики, са възникнали през този период от историята на Вселената.

Астрономите също откриват, че свръхмасивните черни дупки в центровете на древните галактики са имали много бърз растеж поради активното поглъщане на междузвезден газ. Въпреки че самите черни дупки не излъчват светлина, огромното им гравитационно влияние създава триене в материала, който обикаля около тях. Триенето нагрява материала до изключително високи температури, което го кара да свети ярко. Така се образува активно галактическо ядро.

Учените смятат, че някои от галактиките, които съдържат активните ядра, открити за първи път по време на изследването, са предци на галактики, подобни на Млечния път. Това означава, че измерването на това колко бързо се хранят централните черни дупки на тези галактики, колко бързо се формират звездите в тях и как външният им вид се променя поради сливания и сблъсъци с други галактики, може да предостави безпрецедентна информация за ерата на формиране на нашата собствена галактика.