Последната нощ на Платон: изкуствен интелект разгада тайните на смъртта на великия мислител

Какво крие овъгленият свитък на Херкулан в продължение на много хилядолетия?

Италиански учени от Националния съвет за научни изследвания направиха пробив в изучаването на древната история, като разшифроваха древен овъглен свитък, открит под пепелта от изригването на Везувий през 79 г. Този уникален документ, съдържащ „История на Академията“ от Филодем от Гадара, разкрива неизвестни досега факти за живота на великия древногръцки философ Платон.

Свитъкът е намерен в Херкулан – град, който, както и съседният Помпей, е погребан под дебела пелена от вулканични отлагания. Дълго време тези текстове са били смятани за нечетими поради тежки повреди, но благодарение на съвременните технологии, включително инфрачервено хиперспектрално изображение и изкуствен интелект с оптична кохерентна томография, учените са успели да разшифроват повече от 1000 думи – около 30% от съдържанието на свитъка.

Едно от най-значимите открития се отнася до мястото на погребението на Платон. Сега е точно установено, че философът е бил погребан в частна градина на територията на основаната от Платон Академия в Атина, вероятно в близост до светилището на музите. Това уточнение е от голямо значение за историците, тъй като досега се знаеше само, че Платон е погребан някъде на територията на Академията. За съжаление самата Академия е разрушена от римския генерал Сула през 86 г. пр.

Новите данни променят и представата за периода на робство в живота на Платон. Противно на приетата досега версия за престоя му като роб в Сицилия през 387 г. пр. н. е., в свитъка се посочва, че това е станало между 404 и 399 г. пр. н. е. на остров Егина. Възможно е това да се е случило или по време на завладяването на острова от спартанците, или непосредствено след смъртта на Сократ, учителя на Платон.

Описанието на последната нощ от живота на философа е особено интригуващо. Досега се смяташе, че Платон е прекарал последните си часове спокойно, наслаждавайки се на музиката, изпълнявана от местна робиня. Свитъкът обаче рисува съвсем различна картина: въпреки треската си Платон се дразнел от музиката и критикувал „варварската“ музикантка за нейното „оскъдно чувство за ритъм“. Този детайл придава човечност на образа на великия мислител, показвайки го от неочаквана страна.

Професор Грациано Ранокиа от Университета в Пиза, участвал в изследването, подчертава уникалността на находката, като нарече свитъка най-старата известна история на гръцката философия. Той отбелязва, че в сравнение с предишните издания текстът е претърпял радикални промени, разкривайки много нови и конкретни факти за различните академични философи.

Учените планират да завършат пълното разшифроване на свитъка до 2026 г. Процесът несъмнено ще доведе до още по-изненадващи открития за живота на един от най-великите мислители на древността. Изследването не само хвърля светлина върху неизвестни аспекти от биографията на Платон, но и демонстрира огромния потенциал на съвременните технологии за разкриване на тайните на древните текстове.

Заслужава да се отбележи, че Платон, роден около 428 г. пр.н.е. в аристократично гръцко семейство, получава отлично образование от най-добрите учители в Атина. Това проправя пътя към срещата му със Сократ, който става негов наставник и оказва голямо влияние върху философските възгледи на Платон. След смъртта на Сократ Платон в продължение на дванадесет години пътува из Средиземноморието, изучавайки различни философски течения и развивайки собствените си идеи.

Около 385 г. преди новата ера. Платон основава своето училище – Академията, която е първото висше учебно заведение в западния свят. Тук той обучава най-известния си ученик – Аристотел, който по-късно развива идеите на своя учител в нови насоки. Платон ръководи Академията до смъртта си, която настъпва, когато философът е на 80 години.