Последните 12 месеца са били най-горещите в историята

Земята току-що преживя тревожен период, белязан от най-горещите дванадесет месеца в историята. Подобни екстремни температури, макар и редки в миналото, са станали три пъти по-чести в резултат на антропогенното изменение на климата. Според последните анализи безпрецедентната гореща вълна подчертава необходимостта от спешни действия за борба с глобалното затопляне.

През последните дванадесет месеца, характеризиращи се с рекордни температури, се наблюдава тревожен етап в глобалните климатични наблюдения. Резултатите от доклада Climate Central показват тревожно ускоряване на глобалното затопляне. Констатациите следват друг анализ, публикуван в сряда от службата на Европейския съюз за борба с изменението на климата „Коперник“, според който 2023 г. ще бъде най-горещата година от 125 000 години насам.

Тези безпрецедентни температури, които ще окажат пряко въздействие върху ежедневието и околната среда на всички континенти, повдигат изключително важни въпроси относно динамиката на околната среда. В доклада се подчертава непосредственото въздействие на изменението на климата върху нашето бъдеще и се призовава за спешна дискусия относно стратегиите, които трябва да бъдат приети за смекчаване на опустошителните му последици, по-специално чрез намаляване на емисиите на парникови газове.

Тревожният рекорд

Планетата е преминала критичния праг, като средните глобални температури са се повишили с 1,32 градуса по Целзий над нивата отпреди индустриализацията. Повишението, определено като „катастрофално“ от Дейвид Рей от Единбургския университет в статия за CNN, е не само рекордно само по себе си, но и бележи тревожно ускоряване на глобалното затопляне. Тази тенденция, която надхвърля и най-песимистичните прогнози на учените, подчертава спешната необходимост от действия. Тя също така демонстрира прякото въздействие на човешката дейност върху климата, по-специално масовото отделяне на парникови газове.

Около 90% от населението на света е изправено пред екстремни температури – явление, което някога е било изключение, сега се превръща в новото нормално положение на нещата. В САЩ градове като Хюстън преживяха безпрецедентни горещи вълни, като температурите счупиха всички исторически рекорди. Това доведе до сериозни последици за здравето, включително повишен риск от дехидратация, топлинен удар и други заболявания, свързани с горещините.

В Индия ситуацията е още по-драматична: 1,2 милиарда души, или 86% от населението, са преживели поне 30 дни с високи температури, изострени от изменението на климата. Тези екстремни условия оказват сериозно въздействие върху селското стопанство и достъпа до питейна вода, както и увеличават риска от природни бедствия като суши и наводнения.

Утежняващите фактори

Естественото климатично явление Ел Ниньо играе важна роля за влошаването на глобалните температури. Както обяснява Андрю Пършинг от Climate Central, Ел Ниньо води до отделяне на повече топлина от океана в атмосферата, което засилва последиците от глобалното затопляне. Това периодично явление има глобални последици, тъй като влияе на метеорологичните модели в планетарен мащаб.

То усилва топлинните вълни, нарушава режима на валежите и дори може да повлияе на честотата на екстремни метеорологични явления като урагани и суши. Взаимодействието на Ел Ниньо и антропогенното глобално затопляне създава кумулативен ефект, който прави топлинните явления още по-екстремни и чести, отколкото би се очаквало от всеки от тези фактори поотделно.

Наскоро едно ново проучване показва, че през последните две десетилетия (2001-2020 г.) южното полукълбо изсъхва много повече, отколкото северното полукълбо. Авторите предполагат, че основната причина за това е същото метеорологичното явление Ел Ниньо, което настъпва на всеки няколко години, когато океанската вода в източната част на Тихия океан е по-топла от обичайното. Само че сега неговото въздействие силно е нараснало.

Човешките дейности, особено изгарянето на изкопаеми горива като въглища, нефт и природен газ, са определени като основна причина за повишаването на глобалната температура. При изгарянето в атмосферата се отделят огромни количества въглероден диоксид и други парникови газове, които задържат топлината и водят до повишаване на глобалните температури.

Нашият енергиен избор има пряко въздействие върху климата. Признаването на този факт изисква спешни и съгласувани действия в световен мащаб за намаляване на емисиите на парникови газове. Борбата с изменението на климата изисква дълбока трансформация на нашите енергийни и промишлени системи и колективно осъзнаване на въздействието на нашите действия върху околната среда.

Към едно несигурно бъдеще

Прогнозите на експертите по климата за следващите години са особено тревожни. Андрю Пършинг предупреждава, че ситуацията може да се влоши през 2024 г. Тази година може да надмине вече поставените топлинни рекорди, което ще доведе до още по-тежки последици за околната среда и обществото. Това повишаване на глобалните температури може да изостри екстремните метеорологични явления и да предизвика масови движения на населението, хуманитарни кризи и конфликти за ресурси.

Ето защо конференцията на ООН за климата COP28, планирана да се проведе в Дубай, представлява повратна точка в глобалната борба срещу изменението на климата. Конференцията е ключова платформа за оценка на напредъка на държавите по света в изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на Парижкото споразумение от 2015 г. COP28 трябва да бъде арена за вземане на смели решения и укрепване на ангажиментите. Това означава масирани инвестиции във възобновяема енергия, бърза декарбонизация на икономиките и по-голяма подкрепа за развиващите се страни, за да им се помогне да се адаптират към последиците от изменението на климата.