Походката може да разкрие неочаквано много неща за вас

Походката на моделите на модния подиум е много по-различна от тази в ежедневието. Въпреки това всеки се движи по различен начин и индивидуалната ви походка може да разкрие много за вашето тяло и физика като цяло. Въпреки че походката на всеки човек е различна, някои медицински състояния могат да окажат значително влияние върху вашата походка, като например наранявания или генетични особености, а нарушенията в походката включват неправилни движения, като например влачене на краката, отпускане или кръстосване при ходене. Известно е, че ходенето може да намали риска от развитие на диабет тип 2, но това зависи от скоростта, която според научните изследвания може да бъде показател за цялостното състояние на организма. Експертите твърдят, че през последните години ходенето се превръща във все по-важен показател за жизнените показатели, наред с телесната температура, пулса, честотата на дишане и кръвното налягане.

Защо да вървите пеша?

За да подобри физическото и психическото си здраве, всеки трябва да прави упражнения поне 30-40 минути всеки ден. Според Световната здравна организация (СЗО) обаче спазването на препоръчителния брой упражнения седмично може да се окаже известно предизвикателство. За щастие, нещо толкова просто като ходенето може да ви помогне да поддържате добро здраве, тъй като то всъщност замества препоръчителната физическа активност.

Освен това ходенето може да се извършва на закрито или на открито, самостоятелно или с компания, а интензивността може лесно да се променя, като просто променяте посоката и скоростта на ходене. И макар че повечето от нас смятат, че трябва да изминават поне 10 000 крачки дневно, много експерти не са съгласни с това.

Така например според терапевта Ан Хестър 7000-8000 крачки на ден отговарят на препоръките на СЗО за физическа активност. Резултатите от по-ранни проучвания показват, че ползите за здравето започват да се проявяват след 4000 крачки на ден или 10 минути ходене.

Ходенето пеша може също така да намали риска от развитие на деменция. Проучване, публикувано в списание JAMA Neurology, констатира, че изминаването на 9800 крачки може да е „оптимално“ за намаляване на риска от развитие на това невродегенеративно заболяване. В същото време резултатите показват, че само 3800 крачки дневно могат да намалят риска от развитие на деменция с 25%.

И най-важното – ходенето пеша може да ви помогне да живеете по-дълго. Проучване, публикувано в списание JAMA Internal Medicine, установи, че при по-възрастните жени, които правят около 4 400 крачки дневно, рискът от преждевременна смърт намалява с 41%. Друга статия, публикувана в списание JAMA Network Open, установява, че ходенето по 7000 крачки на ден е свързано с 50-70% намаляване на риска от ранна смърт.

Друго проучване, публикувано в списание Nature, показва, че 10 минути бързо ходене всеки ден могат да намалят биологичната ви възраст с 16 години и да ви осигурят допълнителни 20 години живот. Но какво да кажем за походката? И защо учените смятат, че тя е чудесен показател за цялостното здраве на организма?

Какво показва вашата походка?

Въпреки привидната си простота ходенето изисква пренасянето на огромен брой сигнали между мозъка и мускулите на ръцете, гърдите, гърба, корема, таза и краката. Да, да, това, което изглежда сравнително просто, всъщност е невероятно сложно. А темпото и плавността на походката ви могат да бъдат показател за вашето здраве и за това колко бързо остарявате.

Това е така, защото с напредването на възрастта мускулите губят маса, сила и качество. Този процес се нарича саркопения и започва на около четиридесетгодишна възраст. В същото време нервната система претърпява „атрофия“, при която мозъчните клетки – невроните – и техните части: дендритите и аксоните – отмират.

Смята се, че на възраст между 20 и 60 години човек губи 0,1% от невроните си всяка година, след което тази загуба се ускорява. Така че, ако доживеете до 90 години, мозъкът ви ще е загубил 150 г тъкан в сравнение с теглото му на 50-годишна възраст.

Предишни изследвания доказаха, че скоростта на ходене на 45-годишна възраст е важен показател за физическото и психическото здраве в по-късна възраст. Вярно е, че към 60-годишна възраст скоростта на ходене значително намалява. Това от своя страна означава, че намалената скорост и плавност на походката може да бъде ранен признак на невродегенеративни заболявания като болестта на Паркинсон.

Болестта на Паркинсон нарушава преноса на сигналите от мозъка към опорно-двигателния апарат, което води до по-бавна, по-малко симетрична и нестабилна походка. В ранните етапи на заболяването тези промени може да са незабележими. С влошаването на когнитивните функции значително намалява и дължината на крачката при ходене и се увеличава времето, необходимо за извършване на една крачка.

Болките при ходене

Изследователите отбелязват, че ако усещате болка в седалищните мускули, задната част на краката и дори в прасците, когато ходите, която изчезва, когато спрете да се движите, може да имате периферна артериална болест – често срещано състояние, при което мастните отлагания в артериите ограничават кръвоснабдяването на мускулите на краката.

„Наличието, а след това отсъствието на болка при движение или почивка се дължи на стесняването на артериите, които кръвоснабдяват долните крайници. Това е така, защото мускулите на краката се нуждаят от повече кислород при ходенето“, обясняват експертите.

В резултат на свиването на кръвоносните съдове артериалната кръв, която тече към долните крайници, не може да задоволи нуждите от кислород и мускулите изпитват недостиг на кислород. Това от своя страна води до отделяне на млечна киселина, която причинява спазми. Но когато спрете да се движите, болката изчезва – това е така, защото мускулите по време на покой се нуждаят от минимално количество кислород.

Рисковите фактори за периферната артериална болест включват тютюнопушене, висок холестерол, високо кръвно налягане и диабет. Семейната история на сърдечносъдовите заболявания също е рисков фактор.

Нестабилната походка

Нестабилната походка и проблемите с равновесието често се свързват с прекомерната консумация на алкохол, но могат да показват и недостиг на витамин В12. При възрастните симптомите се проявяват след месеци или дори години, но при децата те могат да се появят много по-бързо поради съзряването на нервната система и ключовата роля на витамин В12 за предпазването ѝ от нарушения.

За щастие лечението на дефицита на витамин В12 с инжекции е сравнително лесно и в повечето случаи се понася добре. В някои случаи добавянето на богати на витамин В12 храни като месо, риба, яйца и млечни продукти към диетата е достатъчно за облекчаване на симптомите.

Друга интересна причина за смущения в походката могат да бъдат проблемите с вътрешното ухо, като например лабиринтит: поради възпалението човек може да има проблеми с равновесието. Обикновено те отшумяват от само себе си, без лечение. Лабиринтитът води до нарушено движение на течностите във вътрешното ухо, което затруднява интерпретирането на нервните сигнали, преминаващи от ухото към мозъка. В резултат на това организмът не интерпретира пълноценно визуалната и позиционната информация.

Важно е да помним, че с напредването на възрастта походката неминуемо става по-малко плавна и лека. Въпреки това, ако забележите, че се спъвате, препъвате и падате по-често или просто ви е по-трудно да ходите за кратък период от време, трябва да се обърнете към лекар. Независимо дали сте опитен спортист или турист, всички промени в походката изискват внимание.

Същото важи и за лекарите, които според изследователите трябва да обръщат специално внимание на походката на своите пациенти. В края на краищата подвижността е източник на младост, а обръщането на внимание на начина, по който ходим, е ключът към здравето.