По-малко вещи, повече удоволствия: Проучване установява, че простият живот прави хората по-щастливи

В свят, където сватбите на милиардерите се излъчват като грандиозни зрелища, а частните яхти са се превърнали в символи на статус, ново изследване от Университета на Отаго в Нова Зеландия предполага, че простият живот може да е ключът към истинското щастие, съобщава Phys. Работата, проведена от катедрата по маркетинг в рамките на проекта Otakou Wakaihu Waka и публикувана в журнала Journal of Macromarketing, установи, че избягването на прекомерната консумация и възприемането на устойчив начин на живот допринасят за благосъстоянието повече от преследването на материалното богатство.

Изследователите са анализирали представителна извадка от повече от хиляда новозеландци, 51% от които са мъже и 49% са жени. Средната им възраст е била 45 години, а средният им годишен доход на домакинството е бил 50 000 долара.

Резултатите показват, че така наречената „доброволна простота“ – начин на живот, който съзнателно намалява материалните нужди – предоставя повече възможности за лично взаимодействие и развитие на социални връзки, отколкото традиционните колективни формати като „общностни градини“ – платформи за обмен на различни ресурси или кредитиране между отделни лица. Нещо повече, жените по-често избират този начин на живот, въпреки че причините за това изискват допълнителни изследвания.

Съавторът на статията, доцент Лия Уоткинс, посочва, че съвременната потребителска култура насърчава идеята за щастие, която е тясно свързана с високите нива на доходи и способността за купуване и натрупване на материални блага.

„Изследванията обаче ясно показват, че нагласите и преживяванията, свързани с материалистичния подход към живота, не водят до повишено щастие или благополучие. Нито пък водят до устойчиво потребление, необходимо за здрава планета“ — отбелязва изследователят.

Авторите припомнят, че между 2000 и 2019 г. глобалното вътрешно потребление на материали се е увеличило с 66%, утроявайки нивото от 70-те години на миналия век, достигайки 95,1 милиарда метрични тона. Нарастващото благосъстояние и повишаващият се жизнен стандарт доведоха до тревожни сигнали за влошаване на околната среда, причинено от човешката консумация. Тези тенденции, съчетани с глобалното затопляне и финансовите и здравни проблеми след пандемията, подтикват учените и политиците да проучат начините за съчетаване на устойчивия начин на живот и личното благополучие.

Съавторът на изследването, професор Роб Айткен, отбелязва, че не става въпрос за пълно отхвърляне на материалните блага, а за психологическите и емоционалните компоненти на самореализацията. Според него щастието се определя преди всичко от взаимоотношенията, социалните контакти, участието в живота на обществото и усещането за смисленост на собственото съществуване.

„В свят, където сватбите на милиардерите се възприемат като държавни поводи, а частните яхти – като нови символи на статус, доброволната простота предлага тих, но мощен контранаратив – ценене на богатството пред излишъка, на връзката пред потреблението и на смисъла пред материализма“ — заключава Айткен.

В статията „Кой контролира бъдещето и защо това вече не е държава“ Сергей Корсунски анализира бързите промени в съвременния свят. Той твърди, че старите модели за прогнозиране не работят, тъй като геополитическите процеси и технологиите се променят твърде бързо. Авторът смята, че традиционната сила на държавите отслабва и на нейно място идват нови, неформални сили: глобалните дигитални корпорации и изкуственият интелект, които оформят бъдещето, независимо от националните граници.