По-младите поколения имат по-голям мозък. Това по-здравословно ли е?

Според ново изследване размерът на човешкия мозък постепенно се увеличава с течение на времето. Това може да намали риска от деменция при по-младите поколения.

Проучването показва мозъците на повече от 3000 американци на възраст между 55 и 65 години и установява, че родените през 70-те години на ХХ век имат с 6,6% по-голям общ обем на мозъка, отколкото родените през 30-те години на ХХ век.

Представителите на Поколението Х също така имат почти 8% по-голям обем на бялото вещество и почти 15% по-голям обем на сивото вещество, отколкото представителите на Тихото поколение.

Една специфична част от мозъка, наречена хипокампус, която играе важна роля в паметта и ученето, е увеличила обема си с 5,7% през изследваните последователни поколения.

Това е вярно дори след като се вземат предвид другите фактори, които допринасят за това, като ръст, възраст и пол.

„Десетилетието, в което е роден даден човек, изглежда оказва влияние върху размера на мозъка и потенциално върху дългосрочното му здраве“,

обяснява неврологът Чарлз ДеКарли от Калифорнийския университет в Дейвис, който е ръководител на изследването.

„Генетиката играе основна роля в определянето размера на мозъка, но нашите открития показват, че външните влияния – като здравни, социални, културни и образователни фактори – също играят важна роля.“

Днес от деменция страдат десетки милиони хора по света. А с нарастването на броя на застаряващото население, през следващите три десетилетия броят на диагностицираните случаи на това заболяване ще се утрои.

Но ето и нещо обнадеждаващо. През последните три десетилетия честотата на деменцията в САЩ и Европа е намалявала с около 13% всяко десетилетие.

Изглежда, че абсолютният риск от деменция намалява при по-младите поколения, вероятно поради по-здравословния начин на живот и израстване.

Деменцията се характеризира с изтъняване на сивото вещество на мозъка, наречено кора. То играе важна роля в запаметяването, ученето и разсъжденията, както и в много други когнитивни процеси.

Тъй като заболелият мозък постепенно се свива с времето, логично е, че наличието на един по-голям обем в началото може да помогне за предпазване от свързаните с възрастта загуби.

И наистина, проучванията показват, че когнитивните резултати са по-добри при пациентите с Алцхаймер с по-големи глави. Това подкрепя така наречената „хипотеза за мозъчен резерв“.

За да проверят дали размерът на мозъка може да обясни по-малката честота на деменция при по-младите поколения, деКарли и колегите му използват данните, събрани от проучването Framingham Heart Study. То проследява здравето на американците, родени между 1930 и 1980 г.

Когато участниците навършват 55-65 години, което се случва между 1999 и 2019 г., те се подлагат на ядрено-магнитен резонанс на своя мозък. Тези данни са били предоставени едва през октомври 2023 г.

Въз основа на тези резултати деКарли и колегите му показват, че по-младите поколения имат по-големи обеми на мозъка. Както като цяло, така и на регионално ниво.

Екипът също така не сравнява само родените през 30-те и 70-те години на ХХ век. Те повтарят анализа си и сред 1145 възрастни на сходна възраст, които са родени през 40-те и 50-те години на ХХ век.

Резултатите им отново разкриват стабилно и последователно нарастване на обема на мозъка от десетилетие на десетилетие. Това е ефект, който според изследователите е малък за отделния човек, но „вероятно е съществен на ниво популация“.

„По-големите мозъчни структури като тези, наблюдавани в нашето изследване, може да отразяват подобреното развитие на мозъка и подобреното му здраве“,

изказва хипотезата си ДеКарли.

„По-голямата мозъчна структура означава по-голям мозъчен резерв и може да буферира последиците от свързаните с възрастта мозъчни заболявания, като болестта на Алцхаймер и свързаните с нея деменции, в края на живота“.

Не всички невролози обаче са съгласни, че обемът на мозъка е най-подходящият показател за мозъчния резерв. Има редица изследвания, които не показват каквато и да е връзка между ефективността на паметта и обема на мозъка с течение на времето.

В крайна сметка размерът на мозъка не е всичко, когато става въпрос за мозъчната функция. Не е задължително това да ви направи по-умни. Но би могъл да осигури един много добър буфер при влошаване на състоянието, което настъпва с възрастта.

Редовните физически упражнения, например, са свързани с по-големия обем на мозъка в областите на паметта и ученето. Докато лошата диета, консумацията на алкохол и социалната изолация изглежда имат обратен ефект.

Неотдавнашно проучване на бедността установи, че бялото вещество може да се разруши поради загуба на плътност на връзките между невроните и загуба на защитното покритие, което помага на невроните да изпращат бързо съобщения. По-високите доходи очевидно предпазват от този ефект.

„Повишената проводимост би могла да обясни нашата констатация за увеличен обем на бялото вещество… и се вписва добре в хипотезата за създаването на нещо като скеле на когнитивния резерв“,

пишат деКарли и неговите колеги.

„По-голямата мозъчна структура, която може да отразява подобреното мозъчно развитие и здраве на мозъка, е поне една проява на подобрен мозъчен резерв. Той би могъл да буферира ефекта на заболяванията в късна възраст върху инцидентната деменция“.