fbpx
9.1 C
София

Правителствата са все по-склонни да спират интернет връзките, за да контролират гражданите

Най-четени

Броят на спиранията на интернет услугите, ръководени от правителствата, на територията на различни държави, е нараснал през последното десетилетие, тъй като държавите, които активно практикуват тази мярка на репресия, се стремят да задушат инакомислието и гражданските бунтове, като ограничават достъпа на хората до мрежата.

Почти 850 умишлени изключвания са регистрирани през последните 10 години от проекта за оптимизация на проследяващите механизми за изключванията на интернет връзката Tracker. Проектът е дело на американска нестопанска организация, като екипът отразява, че данните за прекъсванията на интернет връзките са неравномерни, тъй като около 768 от общия брой умишления прекъсвания, са настъпили през последните пет години. Само през 2019 г. е имало 213 прекъсвания, като тази цифра намалява до 155 през 2020 г., когато светът трябваше да се адаптира към живота с пандемията от COVID-19, което накара правителствата, които обичайно прекъсван интернет връзката на своето население, да прибягват една идея по-рядко до мярката, тъй като интернет връзките се оказаха ключови за поддържането на работата и обучението от дома. За сравнение, само през първите пет месеца на 2020 г. е имало над 50 спирания на интернет връзката в 21 държави.

„Откакто започнахме да проследяваме инициираните от правителството прекъсвания на интернет връзката, отчитаме, че използването на тази репресивна мярка нараства с тревожни темпове“, казва Фелисия Антонио от Access Now. „Докато правителствата по целия свят научават тази авторитарна практика едно от друго, тя се измести от периферията, за да се превърне в общ метод, който много власти използваха, за да задушават опозицията, да елиминират свободата на словото и свободното гражданско изявяване“.

Първото значително прекъсване на интернет услуги е регистрирано в Египет през 2011 г. в отговор на протестите срещу тогавашния президент на страната Хосни Мубарак. В резултат на това приблизително 93% от египетските мрежи за широколентова комуникация останаха блокирани в продължение на пет дни. По-ранни подобни спирания или забавяния на интернет услугите са регистрирани в Гвинея през 2007 г. и в Иран през 2009 г., но Египет беше първата страна, която посегна на националните интернет връзки, когато повече от една четвърт от гражданите имаха активен достъп до интернет.

Оттогава спирането на интернет връзките като мярка за контрол на гражданската дисциплина се разпространи по целия свят, най-вече в Азия и Африка. Действието се използва най-често по време на избори или по време на протести, като правителствата твърдят, че тези спирания на интернет връзките са необходими, за да „се ограничи разпространението на дезинформация“. В действителност обаче, намерението на тези правителства е да се попречи на кандидатите от опозицията да се свързват с избирателите си за изграждане на подкрепа, да се ограничи способността на гражданите да се организират и да се подкопаят усилията на наблюдателите на изборния процес да осигурят безпристрастността на изборите.

Говорейки пред популярния технологичен портал The Verge, Мариан Диас Ернандес, венецуелски адвокат и привърженик на инициативата #KeepItOn, казва, че увеличаването на прекъсванията на интернет връзките е отговор на нарастващата полезност на интернет за организиране на протести. „Тъй като все повече хора използват интернет и по-специално социалните мрежи, за да документират и осъждат нарушения на правата на човека, граждански вълнения и други събития, някои правителства започват да възприемат интернет като заплаха, която трябва да бъде контролирана“, казва тя.

В допълнение към задушаването на свободата на словото и ограничаването на възможностите за гражданско обединяване, спирането на интернет връзките има значителни икономически вреди. В Мианмар, където се наблюдава най-продължителното прекъсване на интернет връзката от страна на правителството в историята, като част от неотдавнашния преврат, се изчислява, че икономическата загуба е равна на 2,5 процента от БВП на страната – или около 2,1 милиарда долара. Доклад в The Current отбелязва, че това е „нанесло на страната приблизително половината щети, нанесени от Голямата рецесия на икономиката на САЩ за по-малко от една трета от времето“.

Борбата с проблема изглеждаше трудна на високо ниво. Спирането на интернет връзките в страната беше осъдено от различни международни организации, включително и Г-7 и Върховния комисар на ООН по правата на човека, но както показват данните на Access Now, това изглежда не е попречило на използването на репресивната мярка. Имаше и някои законодателни победи, както когато Общностният съд на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) постанови, че спирането на интернет връзката в Того през 2017 г. е незаконно, но също така изглежда малко вероятно подобни действия в действителност да разубедят правителствата, които смятат, че спирането е необходимо, за да се задържи властта.

Най-добрият метод за борба със спирането на интернет връзките изглежда е технологичен. VPN и прокси сървърите позволяват на потребителите да пренасочват интернет трафика през друга държава, за да избегнат определени блокажи, докато мрежовите приложения могат да свързват едно интернет устройство към друго, осигурявайки основните функции за съобщения, макар и без достъп до по-широкия интернет. Но достъпът до такива инструменти също не е гарантиран – не се знае дали потребителите изобщо знаят за тях и знаят как да ги използват, нито дали вече са се подготвили, като са ги изтеглили, преди да настъпи масово спиране на връзките.


Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iOS и Huawei!

Абонирай се
Извести ме за
guest

3 Коментара
стари
нови оценка
Отзиви
Всички коментари

Нови ревюта

Подобни новини