Преди милиарди години Церера е била обитаема, казва НАСА

Мисията на НАСА „Dawn“ за изследване на астероида Веста и планетата джудже Церера в главния астероиден пояс между Марс и Юпитер приключи през 2018 г. Събраните данни вече дадоха резултати и продължават да бъдат обработвани отново с появата на нови математически инструменти. Новата работа беше от решаващо значение за определяне дали Церера е обитаема — всички условия за това са налице.

Публикувани през 2018 и 2020 г. статии за Церера показват в миналото наличието на органична материя и вода на тази планета. Всъщност, следи от вода на Церера и „вкусни“ химикали за микробите бяха открити от станцията „Расвет“. Въпросът остава: било ли е някога достатъчно топло там, за да се развие дори едноклетъчен живот?

Новата работа добавя липсващото парче към пъзела. Модели на геоложката еволюция на Церера и органичната химия във вътрешността ѝ, предложени от учените на НАСА, показват, че планетата джудже е имала доста дълъг период в миналото, когато е била подходяща за органичен живот. Не е факт, че животът действително е възникнал там, но условията, благоприятни за неговия произход и съществуване, със сигурност са били там.

Моделите показват, че източникът на топлина на Церера е радиоактивният разпад в нейните дълбини — явление, доста често срещано за планетите в Слънчевата система. Тази топлина не е била пропиляна. Под повърхността на Церера е имало глобален океан или големи резервоари с течна вода, чиито изтичания са били регистрирани на повърхността на планетата от станцията Dawn. Геотермалните води от дълбините на Церера са се смесили с богатия на хранителни вещества солен океан и са го затоплили, като едновременно с това са го насищали с минерали. Това е продължило около 1,5 милиарда години — отпреди 4 до 2,5 милиарда години. При тези условия животът, който познаваме от Земята, е могъл да съществува под повърхността на Церера.

С намаляването на радиоактивния разпад, планетата се е охлаждала, докато преди около 2,5 милиарда години е загубила достатъчно топлина, за да се превърне в безжизнен свят. Днес това е ледена планета, която вероятно дори не поддържа микробен живот. Ако Церера е обикаляла около Сатурн или Юпитер, вътрешността ѝ може да се нагрява от гравитацията, но орбитата ѝ е твърде далеч от силни гравитационни смущения, за да могат подобни сили да поддържат живот.

Този резултат има значение и за други богати на вода обекти във външната част на Слънчевата система. Много ледени луни и планети джуджета, сравними по размер с Церера (с диаметър около 940 км) и лишени от значително вътрешно нагряване поради гравитационното влияние на по-големите планети, също може да са били обитаеми в далечното минало.