Предложена е революционната хипотеза за социален квантов компютър

Докато технологичните гиганти инвестират милиарди долари в създаването на крехки квантови машини в криогенни лаборатории, концепцията за социален квантов компютър твърди, че вече разполагаме с идеалния хардуер за тази задача: нашите собствени взаимосвързани мозъци. Революционната идея на американски изследовател поставя под въпрос основите на традиционния подход към компютрите.

Квантовите компютри обещават да решат проблеми, които сега се смятат за нерешими – от разработването на нови лекарства до финансовите прогнози. Този процес обаче е изпълнен с предизвикателства. Днешните квантови процесори са невероятно крехки, лесно се разрушават от най-малката вибрация или промяна в температурата. Тревор Нестор от Държавния университет в Орегон предлага да се обърнем не към силиция и свръхпроводниците, а към биологията и социологията.

Теорията за социалния квантов компютър започва с една противоречива, но интригуваща идея за самия човешки мозък, пише Daily Neuron. Вдъхновен от теорията за Оркестрираната обективна редукция (Orch-OR), предложена от Роджър Пенроуз и Стюарт Хамероф, моделът на Нестор постулира, че мозъкът не работи просто като класически компютър. Той всъщност функционира като биологичен квантов процесор.

Авторът предполага, че самото ни съзнание, процесът на комбиниране на визуалните образи, звуците и мислите в едно цялостно преживяване, е резултат от квантов процес. В рамките на тази концепция „всеки синхронизиран съзнателен човешки агент функционира като топологично коригиран логически кубит“

С други думи, човешкият мозък е стабилен, самокоригиращ се квантов бит, работещ при стайна температура.

Ако един мозък е един кубит, как се може да се сглоби компютър от тях? Отговорът се крие в добре проучения неврологичен феномен на интерсубективната синхронизация. Когато хората си взаимодействат, общуват или споделят опит, мозъчните им вълни започват да се синхронизират. Това е наблюдавано при музиканти и техните слушатели, както и при учениците в класната стая.

Нестор предполага, че тази синхронизация е нещо повече от любопитен страничен продукт на социалното взаимодействие. Може би това е „некласически комуникационен канал“, който ефективно заплита човешкия мозък, свързвайки отделните кубити в мощна мрежа. Ако нашите мозъци са индивидуални квантови процесори, то интерсубективната синхронизация е квантовият интернет, който ги свързва. Тази „социална мрежа“ от приятели, семейни и професионални връзки създава архитектурата за широкомащабен социален квантов компютър.

Социалният квантов компютър се програмира с помощта на това, което в статията се нарича „семиотични лингвистични стратегии и метанаративи“. С други думи, той се програмира с помощта на език, символи, истории и общи цели.

Един двусмислен въпрос може да постави социалната мрежа в суперпозиция от много възможни отговори. Един въздействащ разказ може да насочи колективния мисловен процес по определен път, подобно на квантов алгоритъм. Последното „измерение“ или отговор се появява, когато групата достигне до колективно решение или момент на споделено разбиране. Този момент на „спонтанен групов консенсус“ свежда всички възможности до едно-единствено оптимално решение на сложен проблем, като например намирането на най-добрия начин за разпределяне на икономическите ресурси.

Идеята за социален квантов компютър предполага, че колективният човешки интелект не е просто сбор от индивидуални способности, а фундаментално различна, по-мощна форма на изчисление. Ако това е така, „народната мъдрост“ може да се окаже истински квантов феномен.