Когато през 1687 г. Исак Нютон написва на пергамент прочутите си закони за движението, той е можел само да се надява, че ще ги обсъждаме три века по-късно.
Пишейки на латински, Нютон очертава три универсални принципа, описващи как се управлява движението на обектите в нашата Вселена, които са превеждани, преписвани, обсъждани и дискутирани дълго.
Но според един философ на езика и математиката може би през цялото време сме интерпретирали малко погрешно точната формулировка на първия закон за движението на Нютон.
Философът от Техническия университет във Вирджиния Даниел Хоек иска да „изясни ситуацията“.
След като открива нещо, което той описва като „тромава грешка в превода“ в оригиналния английски превод на латинския текст на Нютоновите Principia от 1729 г.
Въз основа на този превод безброй учени и учители оттогава тълкуват първия закон на Нютон за инерцията като означаващ, че даден обект ще продължи да се движи по права линия или ще остане в покой, ако не се намеси външна сила. Това описание работи добре, докато не се прецени, че външните сили действат постоянно.
Нещо, което Нютон със сигурност би взел предвид при формулирането му.
При повторното разглеждане на архивите Хоек осъзнава, че тази обща парафраза съдържа погрешно тълкуване, което е останало незабелязано до 1999 г., когато двама учени се спират на превода на една латинска дума, която е била пропусната: quatenus, която означава „доколкото“, а не ако.
За Хоек това е от съществено значение. Според него новият прочит показва, че вместо да описва как един обект запазва своята инерция, ако върху него не действат никакви сили, Нютон е имал предвид, че всяка промяна в инерцията на едно тяло – всеки тласък, потапяне, завъртане и изтласкване – се дължи на външни сили.
Като върнаха тази забравена дума на мястото ѝ, тези учени възстановиха един от фундаменталните принципи на физиката в първоначалния му блясък. Някои смятат, че моето четиво е твърде диво и неконвенционално, за да го приемат сериозно. Други пък смятат, че е толкова очевидно правилно, че едва ли си струва да се спори за него.
Тази важна поправка обаче така и не се възприема.
Обикновените хора може би ще се съгласят, че това звучи като семантика. И Хоек признава, че новата интерпретацията не е променила и няма да промени физиката. Но внимателният преглед на собствените трудове на Нютон изяснява какво е мислил по онова време математикът-пионер.
Много мастило се е изляло по въпроса за какво всъщност служи законът за инерцията. Ако приемем преобладаващия превод, че обектите се движат по права линия, докато някоя сила не ги принуди да направят друго, тогава възниква въпросът: защо Нютон би написал закон за тела, свободни от външни сили, когато в нашата Вселена няма такова нещо; когато гравитацията и триенето са постоянно присъстващи?“
„Целият смисъл на първия закон е да се направи извод за съществуването на сила„, казва Джордж Смит, философ в университета „Тъфтс“ и експерт по трудовете на Нютон, пред журналистката Стефани Папас за Scientific American.
Всъщност Нютон дава три конкретни примера, за да илюстрира своя първи закон за движението.
Най-проницателният според Хоек е въртящ се връх – който, както знаем, се забавя в затягаща се спирала поради триенето на въздуха.
Давайки този пример, Нютон изрично ни показва как първият закон, така както той го разбира, се прилага за ускоряващи се тела, които са подложени на действието на сили – т.е. той се прилага за тела в реалния свят.
Хоек казва, че това преработено тълкуване връща към една от най-фундаменталните идеи на Нютон, която по онова време е била напълно революционна. Това е, че планетите, звездите и другите небесни тела се управляват от същите физични закони като обектите на Земята.
„Всяка промяна в скоростта и всяко накланяне на посоката„, разсъждава Хоек, от рояци атоми до въртящи се галактики, „се управлява от Първия закон на Нютон.„
Статията е публикувана в списание Philosophy of Science.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
