Когато на 28 февруари (след координираните удари на САЩ и Израел срещу Техеран) Иран наложи мащабни ограничения на интернета никой не очакваше, че това ще се превърне в най-дългото прекъсване на интернет в историята.
След 28 април в страната нямаше интернет в продължение на 59 последователни дни. Свързаността се срина до около 2% от нормалните нива, оставяйки над 90 милиона души в почти пълна изолация за повече от 1416 часа. Но това не беше просто прекъсване на социалните мрежи. Правителството, или по-скоро Върховният съвет за национална сигурност, и Министерството на информационните и комуникационните технологии на практика блокираха ежедневието в цялата страна.
Приложенията за съобщения спряха да работят. Плащанията се проваляха. Бизнесът замръзна. За един свят, който функционира благодарение на свързаността в реално време, това прекъсване означаваше, че всичко просто спря. Икономическите загуби бяха незабавни, като загубите възлизаха на най-малко 35 милиона долара на ден и достигнаха около 1,8 милиарда долара до 16 април.
Но защо се случват прекъсвания на интернет? И какво всъщност е необходимо, за да се изключи интернет в национален мащаб? Ето какво всъщност се случва зад кулисите.
Обяснение на прекъсванията на интернет
Прекъсването на интернет често се дефинира като „умишлено прекъсване на интернет или електронните комуникации, което ги прави недостъпни или на практика неизползваеми за определена група от населението или в рамките на дадено място, често с цел да се упражни контрол върху потока от информация“.
Накратко, това е умишлено прекъсване на интернет или телекомуникационните услуги от страна на правителство или частен субект, което често има за цел да контролира информацията и комуникациите. Такива прекъсвания могат да приемат различни форми.
Това може да доведат до пълно прекъсване на мрежата, като напълно прекъсне достъпа до интернет, или до избирателно прекъсване на мобилните услуги, уебсайтовете и приложенията чрез блокиране, ограничаване или влошаване на качеството им. Освен това, прекъсванията могат да засегнат конкретна държава, регион или няколко държави и да продължат от часове до месеци.
Първото широко признато прекъсване на интернет по нареждане на правителството се случи в Египет на 27 януари 2011 година, по време на въстанията от Арабската пролет. По указания на президента Хосни Мубарак интернет доставчиците (ISP) изтеглиха маршрутизационните данни и деактивираха ключовата мрежова инфраструктура в рамките на два часа. Прекъсването продължи 5 дни, през които цифровата икономика на страната претърпя загуби, оценявани на 90 милиона долара.
Въпреки че често се нарича „kill switch“ (прекъсвач), изключването на интернет не е толкова просто, колкото натискането на един бутон.
Това се дължи на факта, че интернет представлява обширна система от взаимосвързани мрежи, свързани чрез ISP, оператори на магистрални мрежи и глобални протоколи за маршрутизация. Изключването може да се осъществи на различни нива на мрежата, като се използват различни технически подходи.
За потребителите резултатът може да се прояви като въртяща се икона за зареждане или съобщение за грешка. На практика обаче тези смущения могат да варират от груби прекъсвания на ниво инфраструктура до силно целенасочени софтуерни намеси. Те се разделят на осем основни категории.
Различните видове прекъсвания
Фундаменталното прекъсване на инфраструктурата е най-крайната форма на блокиране. То включва умишлено прекъсване на основни цифрови или физически системи, като прекъсване на електрозахранването на клетъчни кули, деактивиране на възли на интернет доставчици или повреждане на телекомуникационната инфраструктура. Често разпоредено от правителствата, това строго действие е предназначено да спре напълно потока на информация. То прекъсва свързаността при източника.
Друг метод включва манипулиране на маршрутизацията чрез Border Gateway Protocol (BGP). Това се случва, когато властите променят маршрутизационната система на интернет, така че данните вече не могат да влизат или излизат от дадена страна. Цели мрежи могат да изчезнат от глобалната интернет карта.
Манипулирането на DNS се случва, когато правителствата променят записите в системата за имена на домейни (DNS), за да блокират или пренасочват трафика от конкретни уебсайтове и услуги. Това ги кара да изглеждат офлайн, дори когато не са. Този метод често се свързва с фишинг или разпространение на зловреден софтуер. Той се използва широко за цензура на ниво мрежа.
Филтрирането на платформи представлява блокиране на конкретни приложения или платформи, като например чат приложения или социални мрежи, чрез инструменти за филтриране и прокси системи, докато останалата част от интернет продължава да функционира. От друга страна, дълбоката инспекция на пакети (DPI) е по-усъвършенстван метод, който анализира и филтрира трафика в реално време въз основа на съдържанието и метаданните. Той позволява изключително целенасочени прекъсвания. Този метод често се използва за блокиране на платформи като TikTok.
Атаките чрез фалшива инфраструктура представляват фалшив или компрометиран хардуер или софтуер, който подмамва потребителите да се свържат и позволява наблюдение или прекъсване. Нападателите често използват „зли близнаци“ (фалшиви безжични мрежи, които имитират легитимни такива), за да прихващат трафика, да крадат удостоверения за достъп и да получат неразрешен достъп. Те се използват за прихващане на данни, заобикаляне на контролите за сигурност или получаване на неразрешен достъп.
Атаките от типа „отказ на услуга“ (DoS) възникват, когато уебсайтове или услуги са претоварени с трафик, докато не се сринат или станат неизползваеми. В някои случаи се използва заглушаване на радиочестотите, за да се нарушат безжичните сигнали. В крайна сметка, ограничаването е умишлено ограничаване на потреблението на ресурси (като интернет трафик, API заявки или производителност на процесора). Властите забавят скоростта на интернет, докато услугите станат неизползваеми.
Случаите на прекъсване на интернет достъпа нарастват
Прекъсванията на интернет рядко са просто технически решения. В повечето случаи те са политически. В по-голямата част от случаите правомощията за ограничаване на достъпа до интернет принадлежат на правителствата. Те често ги упражняват по време на периоди на нестабилност, избори или конфликти.
През януари ЮНЕСКО предупреди за прекъсвания на интернет, като съобщи за над 300 случая на държавно-спонсорирани прекъсвания в 54 страни през последните две години. Данните сочат, че 2024 година е била най-лошата година по отношение на прекъсванията от 2016 година насам.
През 2025 година прекъсванията на интернет струваха на световната икономика 19,7 млрд. долара – с над 200 прекъсвания в 28 държави и около 800 млн. засегнати хора. Прекъсванията продължиха повече от 120 000 часа, тъй като правителствата все повече разчитаха на блокиране, забрани на платформи и ограничаване на скоростта, за да контролират достъпа.
Например, между септември и октомври миналата година талибаните наложиха блокиране на интернет в Афганистан. Това значително ограничи хуманитарната дейност, журналистиката и достъпа до образование, особено за жените и момичетата.
В Непал властите блокираха 26 социални мрежи и услуги за съобщения през септември 2025 година на фона на политическите вълнения. В Шри Ланка закон от 2024 година предостави широки правомощия за ограничаване на онлайн съдържанието. Това подхрани опасенията за свиване на цифровото гражданско пространство.
Достъпът до интернет беше силно ограничен и в Камерун по време на президентските избори през октомври 2025 г. Същия месец Танзания също наложи частични прекъсвания и ограничения в интернет във връзка със собствените си избори.
Цената на прекъсването на интернет
Прекъсванията на интернет имат последствия. Те ограничават потока от важни данни, както и възможността на хората да се информират и да общуват. Освен това нарушават функционирането на жизненоважни услуги като банковото дело, здравеопазването и спешната помощ. Това може да изложи на риск човешки животи, особено по време на кризи.
С все по-голямото преминаване на обучението в онлайн режим, прекъсванията засягат и образованието. Те блокират достъпа до уроци, ресурси и платформи за комуникация. В крайна сметка икономическите последици са незабавни. Те възпрепятстват бизнес операциите, спират транзакциите и водят до значителни финансови загуби.
ЮНЕСКО призова правителствата да приемат политики, които разширяват достъпа, вместо да създават бариери пред свързаността.
„Достъпът до информация е неразделна част от всеобщото право на свобода на изразяване.“
заяви агенцията
В момента по света има 13 текущи блокирания. Към април са регистрирани общо 109 блокирания на интернет. През изминалата година тези прекъсвания са довели до общо 226 млн. долара загуби в БВП на засегнатите страни.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
