Прехвърлянето на изображения преди интернет епохата

Технологиите, използвани за разпространение на снимки чрез новинарските издания, доведоха до иновации, които преди години надхвърлиха нуждите на конвенционалните вестници. Как се случи това? Нека се спрем малко по-подробно.

През 1884 година германският изобретател Пол Нипков подава заявка за патента „Дискът на Нипков“. Това е голям въртящ се диск от непрозрачен материал с поредица от отвори с еднакъв диаметър и на еднакво ъглово разстояние един от друг. По този начин става възможно да се възпроизведе изображение с помощта на механична развивка, подобно на телевизионната електронно-лъчева тръба. С тази технология Нипков успя да осигури предаването на изображения на дълги разстояния.

Въпреки че дискът Нипков в наши дни съвсем не изглежда като елегантно решение (трябва да завъртите диска много бързо и да го направите огромен, за да получите добри резултати), той се превърна в източник на вдъхновение за създателите на фототелеграфията и телевизията. Тук можете да видите повече подробности:

Много от снимките, които днес се считат за емблематични, станаха такива поради възможността за бързо и широко разпространение предимно чрез различните телеграфни услуги каквито са например, Associated Press и United Press Internationa. Всъщност, подобни услуги за прехвърляне на снимки по проводници се предлагат доста отдавна. Така например услугата Wirephoto, предлагана от Associated Press, се предлага още от 1935 година. Да напомним, че това е ставало във времена, когато е нямало не само модеми, но дори и факсове.

През втората половина на 19-ти век и началото на 20-ти голям брой компании усилено работят върху създаването на нова технология за прехвърляне на изображения с помощта на телефона или радиото. Някои от тези опити са се оказали много удачни и са успели да осъществят мечтата на новинарските агенции за бързо събиране и разпространяване на информацията във вид на изображения и снимки. Това са предшествениците на следващите много по-развити технологии, каквито са телевизията, плоските скенери и и факс машините.

Да се спрем върху по-интересните технологии от този тип.

Копирният телеграф. Машината е изобретена от Густав Грзана и се счита за една от първите много успешни реализации на технологията за оптично сканиране. Основното нововъведение е въвеждането на осите X и Y за сканиране на информацията, която след това се предава на големи разстояния с помощта на линеен ток. Получателят на съобщението използва устройство с фотохартия, върху която се печата изображението. Въпреки твърде иновационния си характер, само след четири години машината остарява, понеже се появява много по-съвършена технология.

Телеаутографът. Тази технология, разработена за първи път в края на 19-ти век от съоснователя на Western Electric Елиша Грей, е в състояние да прехвърля чертежи по електронен път. Но дори и Грей да е изобретателят на устройството, други светли умове успяха да доразвият тази идея. През 1902 година германският разработчик Артър Корн създава нова модификация на същото устройство, която може да предава пълноценни снимки. През 1907 година New York Times публикува статия за иновацията на Корн, препечатвайки изображения, прехвърлени с помощта на този метод. В статията се цитира мнението на Корн, че „телевизията“ или телеграфното наблюдение е въпрос на само 1-2 години развитие, през които е необходимо да бъдат направени някои подобрения в използвания хардуер. Изглежда, че това е първото споменаване на идеята за телевизия в целия архив на Times.

Първата търговска фототелеграфна система. Хърбърт Е. Айвс, учен и инженер, който ръководи разработването на факсимилните и телефото системите в AT&T, разработва телефотографията с колегата си Хари Найкуист. От средата на 20-те години тази технология масово започва да се използва във вестниците. Айвс се фокусира върху потенциала на телевизията и се опитва да разшири работата си върху фототелеграфията до някои от най-ранните примери за механична телевизия, използвайки гореспоменатите дискове на Нипков. Работата на Ивс, с много добрата финансова поддръжка от AT&T, доведе до първото телевизионно излъчване на дълги разстояния. Това бе реч от 1927 година на тогавашния министър на търговията Хърбърт Хувър.

Когато става дума за разпространяването на снимки по проводници, няма как да не признаем, че най-важното изобретение в това отношение датира от 1906 година, когато френският учен Едуард Белин изобретява машина, която той нарича телеграфоскоп (Telegraphoscope). В нея се използва барабан както за сканирането, така и за възпроизвеждането на изображения от разстояние. По-късната версия, която беше по-преносима, бе наречена „белинограф“.

Ако думата „барабан“ ви напомня за първите восъчни фонографи с форма на цилиндър, проектирани от Томас Едисън, не сте единствените. През 2009 година бившият изследовател на IEEE Фредерик Небекер пише в книгата си „Зората на електронната ера“:

„Ранният фототелеграфен предавател изглежда и дори работи като фонографа на Едисън. Самата снимка се закрепва върху цилиндъра. Точно фокусиран лъч светлина осветява една точка от снимката, а отразената светлина отива към фотоелемента. Самият цилиндър се върти, а светлинният лъч се премества паралелно на оста на цилиндъра и по този начин фотоелементът успява да регистрира светлината от всички точки на прикрепената към цилиндъра снимка. Приемникът е аналогичен. Върху цилиндъра се закрепва чувствителна към светлината хартия. Паралелно на въртящия се цилиндър се движи добре фокусирана лампа, светлината на която попада върху фотохартията, като яркостта на точката зависи от силата на сигнала. Изключително важно е постигането на точна синхронизация, като скоростта на въртене на двигателите в предавателя и приемника се регулират с помощта на камертон“.

За нормалната работа на тази технология, изключително важна е точната координация на движенията на всички елементи. Необходимо е да се направи така, че барабаните на отдалечените едно от друго устройство да се въртят с еднаква скорост. Само в този случай информацията може да се приема със същата скорост, с която се подава. Концепцията на практика е съвсем същата като „ръкостискането“, което модемът трябва да направи в началото на сесията. Ако подобна синхронизация не бъде осъществена, то това води до изкривяване на изображенията и непълна и непълноценна информация.

Кулминацията в работата на Белин става неговият опит от 1921 година да прехвърли не само текст, но и изображение. Това е бойният портрет от тогавашния президент Уорън Г. Хардинг. От Анаполис, щата Мериленд изображението се прехвърля в Париж, като преминава през целия Атлантически океан. Всичко става за 20 минути, което на нас ни изглежда твърде много, но според стандартите от това време, прехвърлянето на снимката е на практика мигновено.

Разбира се това не е Instagram, но така или иначе е впечатляващо. Снимката на Хардинг е доста груба, но лицето може да се познае. Именно след това събитие става възможно по-нататъшното развитие и създаването на много по-сложни технологични процеси за прехвърляне на изображения.

Специалистите, работещи за конгломерата Siemens, продължават да развиват тази базова технология и успяват да започнат да прехвърлят изображения, включващи и най-малките фотографски детайли, което става с помощта на тяхната система за прехвърляне на изображения Siemens-Karolus-Telefunken, масовото използване на която започва през 1927 година. Новата технология бързо става популярна и започва да се използва за жично прехвърляне на данни и снимки.

Услугата Wirephoto на AP стартира на 1 януари 1935 година и се използва от 38, а според други данни, от 39 американски вестника. Тя постепенно става много популярна и известна, и започва да се използва от хиляди новинарски агенции от целия свят.

Фототелеграфията и Associated Press

Това е една от най-важните иновации в историята на журналистиката. Възможността за споделяне на подобни снимки даде възможност на хората да видят Втората световна война от близък план. Имаше и някои странни случки. През 2017 година стана ясно, че Associated Press е сключила тайна сделка с офицер на SS, упълномощен от американски официални лица да получи военни снимки направени от нацистките фотографи.

С течение на времето Associated Press модернизира Wirephoto и създава много компактен предавател за фотожурналистите. Устройството тежи 29,5 килограма, което за времето си се счита за много малко.

С течение на времето технологиите бързо се развиват. През 1974 година Popular Science съобщава за решението на Associated Press да модернизира своите устройства Wirephoto, които вече ще се наричат Laserphotos. Специалистите на MIT предлагат нова технология, която дава възможност за по-бързото изпращане и получаване на снимки, които вече имат много по-висока резолюция. Това е първата стъпка към цифровия обмен на данни, която бързо става много актуална най-вече заради широко използвания офсетов печат, предлагащ много по-високо качество на изображенията. Съчетанието на лазерни и компютърни технологии придава съвсем нов вид на снимките в новините, които хората гледат всеки ден във вестниците.

Новите технологии улесняват живота на репортерите. В началото на 1980-те години тежките предаватели са заменени с нови устройства, които дават възможност за прехвърляне на изображения по телефона и чрез радиото, като важна особеност е, че те вече имат процесор. Новите предаватели могат да изпращат цветни снимки, които по това време са вече нещо обичайно.

Япония

Когото в края на 1920-те години в Япония на престола се качва императорът Хирохито, вестниците искат бързо да съобщят новината и да добавят снимки към нея. Това означава че трябва да се направи внос на специализирани устройства, които могат бързо да предават и приемат снимки. Но на това в Япония не се гледа с добро око от идеологична гледна точка.

Изобретателите Ясудзиро Нива и Масацугу Кобаяси, работещи в компанията Nippon Electric Company (днес известна като NEC), измислят своя собствена система за жично прехвърляне на изображенията. Тя се оказва достатъчно добра, за да може успешно да се конкурира с внесените от чужбина технологии.

Това е много важно за Япония, която се счита за третата държава в света от гледна тичка на технологиите. Всъщност, това е първата стъпка на Япония в областта на електрониката, която през следващите десетилетия я превръща в лидер в тази област.

Желанието за бързото разпространяване на висококачествени новинарски фотографии до голяма степен е причината за създаването на следващите нови технологии, които се използват във факса и телевизията. Това е един от крайъгълните камъни в развитието на съвременната електроника.