Призраци в Машината: Смущенията на GPS в Ормузкия проток карат корабите да се въртят в кръг

Смущенията нарушават навигацията в един от най-натоварените морски пътища в света

Когато старши анализаторът по морско разузнаване Мишел Визе Бокман отваря картата за локализиране на плавателните съдове във водите край Иран, Обединените арабски емирства и Катар, тя вижда гледка, която противоречи на логиката.Стотици търговски кораби се оказаха подредени в почти съвършени кръгове, а някои дори се носеха към сушата – невъзможна сцена в един от най-натоварените морски коридори в света. Струпванията не бяха грешка в данните, а видимият отпечатък на една невидима война: широкомащабните GPS смущения, обхванали Ормузкия проток.

Смущенията нарушават работата на системите за автоматична идентификация (Automatic Identification Systems, AIS), на които корабите разчитат, за да споделят местоположението си. Това означава, че танкерите, превозващи стотици хиляди тонове нефт, може да не знаят къде точно се намират съседните плавателни съдове – потенциално катастрофален проблем в тесните водни пътища, където дори малка навигационна грешка може да предизвика екологична криза или криза със сигурността.

„Не можем да подценяваме огромната опасност, която тези смущения създават за морското корабоплаване и безопасност“,

заяви пред Би Би Си Бокман, който следи аномалиите в реално време в компанията за морски изкуствен интелект Windward.

Заглушаването на GPS става, като сателитният приемник се претоварва с фалшиви и мощни сигнали, което му пречи да се свърже с истинските предавания от орбиталните сателити. Тъй като легитимните сигнали на Глобалната навигационна спътникова система (GNSS) са слаби – приблизително еквивалентни на мощността на 20-ватова крушка, разпределена по цялата Земя – дори съвсем скромно оборудване за заглушаване може да заслепи системите за локализация в радиус от няколко мили.

Този вид електромагнитни смущения не са нещо ново. Те се превърнаха в ежедневие на електронната война в Украйна и наскоро бяха обвинени за смущенията в навигацията на самолетите над Европа, включително на самолета с председателя на Европейската комисия. Според аналитиците обаче настоящата намеса, обхванала пролива, е безпрецедентна както по мащаб, така и по прецизност.

„Това е следващо ниво“,

отбелязва Бокман.

Нито Иран, нито която и да е чужда армия са потвърдили поемането на отговорност, но експертите силно подозират, че има множество участници. Иран и преди е използвал средства за заглушаване – вероятно доставени от Русия или Китай, или създадени на местно ниво – за нарушаване работата на чуждестранни плавателни съдове и дронове. Западните анализатори отбелязват също, че американските сили в региона вероятно използват системи за противодействие на смущенията, за да предпазят базите и корабите от насочвани от GNSS оръжия, което потенциално създава плътно електромагнитно бойно поле, в което съжителстват както нападателни, така и отбранителни сигнали.

Откриването на смущенията може да бъде също толкова сложно, колкото и навигацията през тях. Когато войната в Украйна се засили, американският технолог Шон Горман и екипът му в Zephr.xyz използваха смартфони, прикрепени към дронове, за да измерват смущенията на GNSS. Устройствата събираха данни за силата на сателитния сигнал, което позволи триангулация на местоположението на заглушаващите устройства на картата. Горман казва, че данните разкриват къде работят смущаващите устройства и силата на техните сигнали.

Неотдавна, когато иранското въздушно пространство беше затворено за граждански самолети, Горман използва радарни сателити, за да открие същите характерни изкривявания на радиочестотите. Смущенията се появяват като слаби шаблони в радарните сигнали – един вид цифров пръстов отпечатък, оставен от самите устройства за заглушаване. Тези следи разкриват широко разпространените смущения около Иран и в Персийския залив.

Агенциите за морска безопасност, включително Националната хидрографска служба на Пакистан, вече са издали предупреждения за смущенията. Един сблъсък в тези води може да има глобални икономически последици, като се има предвид, че около една пета от световния суров петрол преминава през Ормузкия проток.

Навигационен хаос в една от най-важните артерии на света

Компаниите, занимаващи се с отбранителна дейност, и фирмите, занимаващи се с навигация, се надпреварват да създават инструменти, които да могат да работят в зони със силни и тежки смущения. „Landshield“ на Raytheon UK, антенна система против смущения с размер на шайба, използва множество канали, за да поддържа стабилно позициониране дори при подобен вид атаки.

„В момента наблюдаваме доста голямо увеличение на търсенето на моделите с по-добри възможности на нашите продукти за борба със смущенията“,

заяви Алекс Роуз-Парфит, инженерен директор на компанията.

Други компании разработват независими от GPS навигационни системи. Австралийската Advanced Navigation използва жироскопи и акселерометри – подобни на тези в смартфоните – за изчисляване позицията на превозното средство спрямо последните му известни координати.

Системата може също така да сравнява оптичните изображения със сателитни карти и дори да изчислява местоположението, използвайки звездни модели – съвременен поклон към древната небесна навигация.

„Извършването на подобно картографиране е много евтино“, казва съоснователят Крис Шоу. „Само че то не е много точно. Ето защо се нуждаете от множество форми на анализ на местоположението и позицията“.

язвимостта на GPS се състои в неговата откритост. Гражданският GPS работи с некриптирани сигнали, които лесно могат да бъдат имитирани или блокирани, докато военните системи използват M-Code – криптирана, удостоверена форма, която е много по-устойчива на проникване. Експертите смятат, че гражданският навигационен пейзаж скоро ще претърпи същата еволюция като Wi-Fi мрежите, преминавайки от отворени и незащитени към строго защитени.

Рамзи Фарагър от Кралския институт по навигация твърди, че смущенията в Залива бележат по-голям поврат в световната навигация.

„Скоро ще погледнем назад към тази ера, в която използваме отворени GNSS сигнали, и ще си помислим: “Боже, били сме луди, това наистина не беше много умен ход“,

споделя той.