„Призрачните акули“ и абонаментната война. НАТО прехвърля лова на подводници към изкуствения интелект

В абсолютната тишина на океанските дълбини безпилотни дронове се обучават да убиват подводници за милиарди.

След като безпилотните летателни апарати промениха естеството на военните действия на сушата, военноморските сили започнаха да се подготвят за подобни промени и под водата. Автономните безпилотни подводници, които доскоро изглеждаха като експериментална технология, се превръщат във важен елемент от стратегията на няколко водещи военноморски сили. Тези апарати могат да поемат най-скъпите и рисковани задачи: проследяването на вражеските подводници, охраната на подводните съоръжения и дори участието в сражения.

Една от първите стъпки в това направление беше решението на британския Кралски флот да формира нов клас автономни превозни средства, които за първи път ще имат водеща роля в наблюдението на ситуацията под водата. Тези устройства трябва да следят движението на подводниците, да патрулират по ключовите маршрути и да защитават кабелите и тръбопроводите, минаващи по морското дъно. Австралия също се развива в тази посока – тя е инвестирала 1,7 млрд. долара в проекта Ghost Shark, серия от подводни безпилотни дронове, предназначени, наред с другото, да възпират подводния флот на Китай. Както обикновено, САЩ действат в голям мащаб: те финансират няколко програми едновременно и вече използват редица модели, изстрелвани директно от ядрените ракетоносци.

Разработването на новите апарати се превърна в поле на съперничество между големите отбранителни концерни и технологичните компании от ново поколение. BAE Systems, General Dynamics и Boeing се конкурират с по-гъвкавите стартиращи предприятия като американската Anduril и германската Helsing. Първите разчитат на мащаба и експертния опит, а вторите – на скоростта и ниските разходи.

Един от най-забележителните проекти е Ghost Shark на Anduril – голямо автономно превозно средство, поръчано от австралийските военни. Същата компания обмисля производство в Обединеното кралство. Хелсинг е отворила фабрика в Плимут, в близост до военноморска база. А BAE вече е приключила първите изпитания на своя прототип, наречен Herne. Всички тези инициативи са обединени от програмата Atlantic Net, която има за цел да затвори така наречената GIUK-gap – стратегически коридор между Гренландия, Исландия и Обединеното кралство, през който традиционно преминават чужди подводници.

Тези апарати могат да изпълняват не само задачите на конвенционалните подводници, но и да работят там, където присъствието на екипаж е опасно или нерентабилно. Някои модели са оборудвани с няколко пъти по-голям брой сонари в сравнение със сегашните бойни лодки и са в състояние да функционират автономно в продължение на няколко месеца. Отделни сензори могат да бъдат поставени директно на морското дъно и да останат активни за дълъг период от време. Енергийната ефективност се превръща в ключов фактор: за разлика от ядрените подводници, безпилотните кораби нямат реактор и цялото захранване се изчислява до ват. Използването на пасивни сензори, които само приемат сигналите, прави тези системи по-малко забележими.

Стимулът за ускоряване на разработката идва не само от амбициите на флотите, но и от реални инциденти. Експлозията на газопровода „Северен поток“ през 2022 г., повредата на магистралния газопровод Balticconnector между Финландия и Естония и подкопаването на телекомуникационни линии в Балтийско море показаха уязвимостта на подводната инфраструктура. В Обединеното кралство Парламентарната комисия по отбрана официално предупреди за нарастващата заплаха от „сиви операции“ – действия, които могат да причинят сериозни последици, но не попадат в обхвата на определението за война. Около 60 кабела за пренос на данни и енергийни кабели минават покрай британските брегове. Повреждането им може да предизвика сериозна криза. Министерството на отбраната съобщи, че инцидентите с вражески кораби в близост до британската изключителна икономическа зона са се увеличили с 30% през последните две години. Един от последните случаи е посещението на разузнавателен кораб, за който се твърди, че е участвал в проучване на трасетата на кабелите.

На този фон британското военно министерство стартира „Проект Кабот“ – програма за ускорено разработване на безпилотни подводници. За разлика от класическите търгове, които могат да се проточат с години, тук акцентът е върху скоростта. Проектът включва съвместна работа с частни изпълнители, които не само изграждат оборудването, но и сами го управляват. Моделът е наречен „anti-submarine warfare as a service“ – пряка препратка към „софтуер като услуга“ (SaaS). От предприятията се очаква да осигурят техническото изпълнение, докато флотът се фокусира върху координацията.

Този подход е спорен. Първо, защото безпилотните апарати се превръщат в легитимна военна цел. Второ, защото колкото по-достъпна е технологията, толкова по-лесно е тя да се използва и за целите на нападението. Същият механизъм, който позволява бързото откриване на заплахи, улеснява саботажа. Сценарият за подводен бой между дронове вече не изглежда като научна фантастика – той все по-често се обсъжда в експертната общност.

До неотдавна откриването на подводници беше трудно и скъпо. Надводните кораби опъваха стотици метри кабели със сонарни антени, патрулните самолети пускаха буйове за еднократна употреба, сателитите проследяваха антените на повърхността, а в дълбините дежуреха катери с ядрени двигатели. Подобна система не е подходяща за мащабиране: тя изисква скъпи и редки средства. Затова идеята за включване на автономни дронове, които могат поне частично да облекчат товара, изглежда все по-привлекателна – дори като се има предвид, че тяхната експлоатация сама по себе си не е евтина.

От една страна, подобни технологии предлагат възможност за възпиране на повишената активност на противниците. От друга страна, те добавят нестабилност: сега подводното пространство е наситено не само с кабели и тръби, но и с апарати със спорен правен статут. Както посочват представителите на отбранителната индустрия, сега най-важното не е съвършенството, а мащабът и устойчивостта – и трябва да се действа възможно най-бързо.