Природните инженери в действие: Как обикновените бобри могат да спасят света от глобална катастрофа

Бобрите са едни от малкото животни, които целенасочено променят ландшафта около себе си. Те повалят дървета, строят язовири и създават влажни зони. Векове наред хората са виждали в това проблем: наводнени полета, паднали дънери, ерозирали брегове. Но ново проучване на швейцарски учени показва, че язовирите на бобрите са и мощни естествени въглеродни капани. И те са толкова ефективни, че могат да станат част от стратегията за борба с изменението на климата.

По какъв начин бобрите помагат на човечеството

За да разберем как става това, трябва да си представим какво прави бобърът с пейзажа. Той прегражда един ручей с преграда и водата се забавя и прелива, образувайки залято с вода езеро. Дърветата, които бобърът е повалил за строежа, остават частично във водата като мъртва дървесина. Вместо гъста гора наоколо се появява открито пространство с малки растения и водорасли.

На пръв поглед изглежда, че бобърът унищожава екосистема. Но в действителност той създава нова – блатна екосистема. А блатата, както отдавна е известно на еколозите, са едни от най-ефективните хранилища на въглерод на планетата. Органичните вещества – листа, клони, водорасли, седименти – се натрупват на дъното в условия на недостиг на кислород. Без кислород разлагането е изключително бавно и въглеродът остава „заключен“ в дънните седименти в продължение на десетилетия и векове.

По същество бобърът работи като екологичен инженер: забавя водата, създава условия за натрупване на утайки и органични вещества и всичко това се случва без никакво човешко участие.

Колко въглерод се абсорбира от една боброва дига

Проучването, за което съобщават авторите на уебсайта Live Science, е проведено върху участък от поток с дължина само 800 метра в Северна Швейцария. До 2010 г. това е била обикновена покрита с дървета равнина. След това там се появяват евразийски бобри (Castor fibre), които построяват диги и районът се превръща в низинна влажна зона.

Учените подхождат задълбочено към оценката. Те взели проби от дънните утайки и заобикалящата ги горска почва, събрали проби от водорасли, измерили водния поток, съдържанието на сол и количеството пренесени утайки. Отделно са преброили въглерода, който попада в атмосферата, и този, който остава в биомасата, мъртвата дървесина и седиментите.

Резултатът е, че бобровото блато се оказва чист поглътител на въглерод – между 98 и 133 тона годишно. За една малка площ от 800 метра това е впечатляващо число. Според калкулатора на Американската агенция за опазване на околната среда това се равнява на изгарянето на 830 до 1130 барела петрол. С други думи, един малък бобров бент компенсира емисиите от стотици хиляди литри петролни продукти всяка година.

Защо бобрите от дълго време са смятани за вредители

Бобрите имат репутацията на разрушителни животни. Те изсичат дървета, наводняват пътища и разрушават земеделски земи. В Европа и Северна Америка те са били обект на лов в продължение на векове – за кожа, месо или просто за да се отърват от „неудобния“ съсед. В началото на 20-и век евразийският бобър е почти напълно унищожен в по-голямата част от ареала си.

Заедно с бобрите са изчезнали и създадените от тях блатни екосистеми. А оттам и огромните естествени резервоари за въглерод. Едва сега, когато популациите на бобрите постепенно се възстановяват чрез програми за реинтродукция, учените успяват да оценят мащаба на загубите.

Един от авторите на изследването цитира по-ранна работа в Националния парк „Скалистите планини“ в Колорадо. Там те са изчислили, че активните бобри са отговорни за 23% от целия въглерод, съхраняван в ландшафта. Почти една четвърт от него се дължи на един-единствен животински вид. Това ни кара да преосмислим обичайния възглед за бобрите като „вредители“.

Как бобрите се борят с глобалното затопляне

Възстановяването на блатата и влажните зони е една от признатите стратегии за борба с изменението на климата. Проблемът е, че то е скъпо и сложно. Трябва да се проектира система от язовири, да се внася почва и да се контролира водният режим. Бобрите правят всички тези неща безплатно.

„Това е наистина мощен инструмент за подпомагане възстановяването на влажните зони. И да се премахне скептицизмът по отношение на бобрите. Хората са склонни бързо да ги отписват като проблем и да търсят начин стриктно да ги контролират. Но това проучване показва една добра гледна точка: не е необходимо да правим нищо друго, освен да оставим бобрите да бъдат бобри“,

отбелязват изследователите.

Разбира се, мащабирането на резултатите от един швейцарски поток за цяла Европа или Северна Америка е твърде рано. Количеството въглерод, което екосистемата на бобрите може да абсорбира, зависи до голяма степен от местните условия: типа на почвата, растителността, климата и количеството постъпваща органична материя. Авторите на изследването изрично посочват, че все още не е възможно да се направи надеждна глобална оценка.

Най-неочакваният начин за борба с глобалното затопляне

Проучването не претендира за революция. Бобровите водоеми няма да решат проблема с глобалните емисии – за това е необходимо радикално намаляване на изгарянето на изкопаеми горива. Но те могат да бъдат част от мозайката от природни решения, които допълват основните мерки.

Важно е да се отбележи, че това е едно от първите изследвания, които измерват въглеродния баланс на бобровата екосистема в такива детайли – като се вземат предвид всички потоци: какво се абсорбира, какво се отделя, какво остава в седиментите. Именно този интегриран подход позволява на авторите да нарекат бобровите езера „устойчиви въглеродни хранилища“, а не просто теоретични поглътители.

За обикновения човек изводът е прост: понякога най-ефективните технологии за борба с изменението на климата изобщо не са технологии, а животни, които от милиони години правят това, което умеят най-добре. Бобрите изграждат диги, създават влажни зони и задържат въглерода в земята. Всичко, което трябва да направим, е да не им позволяваме да правят това – и може би да им помогнем да се върнат там, откъдето някога сме ги прогонили.